На вратата се чу леко почукване и Хелга отиде да отвори. Пред нея стоеше слаб мъж с букет в ръка, който тъжно ѝ се усмихваше. Тя сякаш не познаваше този човек, но усмивката му ѝ се стори някак си позната. Понечи да го попита "Какво обичате?", но в следващия миг нещо я стегна за гърлото и не успя да каже нищо повече. Човекът свали шапката си, под която се показа побелялата му коса.
- Здравей! - каза той и се усмихна приятелски.
Тя го гледаше със зяпнала уста и широко отворени очи, които изразяваха повече уплаха, отколкото желание да отговори на поздрава му.
- Позна ли ме? - попита той, някак притеснено.
Жената продължаваше да го гледа безмълвно и леко да мърда устни, опитвайки се да каже нещо, без да успее да издаде нито звук. Съвсем неочаквано, тя се усмихна глупаво и понечи да затвори вратата, сякаш разговорът беше приключил. Мъжът се пресегна и подложи ръката си.
- Хелга, това съм аз Дирк!
- Извинете ме! - каза тя и въпреки всичко затвори вратата под носа му.
След малко отново се чу ...