Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мислеше си, че съм по-щастлив от нея. Басирам се, че животът ù е много по-лесен и подреден. Със сигурност! Ученичките от художествената гимназия ме зяпаха. Боже... тази червена коса! За теб, мило момиче, животът започва сега. Все още си безгрижна, мамка му, това е супер...
Втренчих се в камерата. Димитър беше параноичен наркоман. Все пак успя да замени хероина с метадон. Държах плика със суичера, който беше останал в мен преди време, когато пушихме кока веднъж, а сутринта беше студено, тъй че да може да го види. Своевременно, когато чух, че се приближава към вратата, му обясних кой съм и защо му звъня. Беше полузаспал. Тъкмо се беше уцелил. Трябваха му пет минути, за да ми отвори. Скапан наркоман ...