Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мислеше си, че съм по-щастлив от нея. Басирам се, че животът ù е много по-лесен и подреден. Със сигурност! Ученичките от художествената гимназия ме зяпаха. Боже... тази червена коса! За теб, мило момиче, животът започва сега. Все още си безгрижна, мамка му, това е супер...