Днес съм замръзнала сълза, студен силует. Ще гледам празно в миналото. За да те преодолея, да ми мине по детски хиляда глупости ще свърша, две сърца ще разбия, и ще забравя... уж ( надявам се) . Със сърцето си ще споря и разума ще преборя. Днес усещам тежко е, не искам, нередно е. С теб- свърши, ще разбия неговото сърце, не защото искам, а така ще стане.
Днес съм умряла надежда... Чакаща... Гледам телефона - пиши, звъни... недей, забрави.
Вчера бях плач, дъжд, сълзи с душа от надежди, страхове и рани. Исках думи прости дори лъжи, но непосилни. Исках целувка една, та дори и последна. Исках дума, да ми вдъхнеш надежда. Малко живот, но уви.... И малкото дойде ти много, нали!? Не си като мен. Аз съм стихия, надежда, чиста душа... Откровена. Вярвам в чувства, любови и мечти, а ти каза ми - празен си. Не мога с друг... Мога да изляза и безброй празни думи да редя. Да се правя на щастлива, мила и добра и да търся представата за теб. Да жадувам нещо неимано. Но така сме децата, хиляда глупости ...