5 дек. 2014 г., 21:14

Хиляда глупости и две сърца 

  Проза
684 0 0
2 мин за четене
Днес съм замръзнала сълза, студен силует. Ще гледам празно в миналото. За да те преодолея, да ми мине по детски хиляда глупости ще свърша, две сърца ще разбия, и ще забравя... уж ( надявам се) . Със сърцето си ще споря и разума ще преборя. Днес усещам тежко е, не искам, нередно е. С теб- свърши, ще разбия неговото сърце, не защото искам, а така ще стане.
Днес съм умряла надежда... Чакаща... Гледам телефона - пиши, звъни... недей, забрави.
Вчера бях плач, дъжд, сълзи с душа от надежди, страхове и рани. Исках думи прости дори лъжи, но непосилни. Исках целувка една, та дори и последна. Исках дума, да ми вдъхнеш надежда. Малко живот, но уви.... И малкото дойде ти много, нали!? Не си като мен. Аз съм стихия, надежда, чиста душа... Откровена. Вярвам в чувства, любови и мечти, а ти каза ми - празен си. Не мога с друг... Мога да изляза и безброй празни думи да редя. Да се правя на щастлива, мила и добра и да търся представата за теб. Да жадувам нещо неимано. Но така сме децата, хиляда глупости ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Предложения
: ??:??