Християнски роман
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващи плътта. Гората нашепваше с мъртвешки стон.
Климентина не спираше своя див бяг. Тя препускаше като самотен и раним вълк под лунната светлина. И бягаше от греха... в опита си той да не я настигне.
Цяла вечер, очите ѝ, които бяха като на свита вълчица, клепките им не посмяха да се спуснат, да задремят. Само два огъня успяваха да я поддържат жива- този, който тлееше едва в нейната душа, и другият, който тя бе запалила сама,и се разгаряше с огнената си окраска като на слънце, с всяка погълната тревица. А когато се бе свила плахо край един изоставен дънер, оплетен от вътрешната си страна с бяла паяжина, приличаща досущ цялата като истинско сребро поради светлината, която излъчваше в тъмното луна ...