Станах аз една сутрин рано-рано и преди още да съм се измила и облякла, ей така, както си бях с розовата пижама на сини слончета и сатенената нощна шапчица на пеперудки, бам – право към хладилника! Прясно мляко ми се беше припило, защото цяла нощ бях сънувала, че се давя в розова вода за уста и викам за помощ, а помощ отнийде не иде.
И реших да си удавя ýплаха в топло-топло прясно мляко, направо от котлона, неподсладено, без мед, какао и други разни подробности.
Отворих аз хладилника, предвкусваща вече аромата на този тъй пленителен чистоснежнобял продукт, като виждах вече парата, вдигаща се над червената ми порцелановата чаша, точкувана като калинка, обаче не с черни, а със сини точки – но уви! Вместо кутията с достопочтено прясно мляко, сънените ми още очи съзряха на рафта чудо невиждано – жива крава! Цяла целеничка, макар и с размерите на шоколад, и също като на опаковката на ония шоколади – лилава на цвят, обаче съвсем триизмерна – тихичко мучи и кротко маха с опашка.
Ами сега? Как ...