Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След това умът ми бе прекалено зает от кафявите му очи, че почти забравих за уволнението и караницата с вече бившия ми годеник... Ох, кафето е все още прекалено горещо! Ще изстине, докато си правя сандвич... А кога ще ходя на фитнес или поне да потичам в парка? Ужас, тотално се занемарих от тогава! Не ми се излиза от апартамента! Поне да бях спала повече, а то станах още преди да се е съмнало... Лоши навици имаш, Кати! Хайде поне днес ще потичам... Sorry, кафенце, днес отиваш в мивката!
Уах, толкова е освежаващо рано сутрин, когато все още няма никого по улиците на града. Бях забравила тази прохлада. Даже съм качила два килограма за една седмица! Просто съм уникална!
Дали ще мога да видя онзи гос ...