28.06.2012 г., 13:12 ч.

Художникът 

  Проза » Разкази
915 0 0
17 мин за четене

 

 

            Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След това умът ми бе прекалено зает от кафявите му очи, че почти забравих за уволнението и караницата с вече бившия ми годеник... Ох, кафето е все още прекалено горещо! Ще изстине, докато си правя сандвич... А кога ще ходя на фитнес или поне да потичам в парка? Ужас, тотално се занемарих от тогава! Не ми се излиза от апартамента! Поне да бях спала повече, а то станах още преди да се е съмнало... Лоши навици имаш, Кати! Хайде поне днес ще потичам... Sorry, кафенце, днес отиваш в мивката!

            Уах, толкова е освежаващо рано сутрин, когато все още няма никого по улиците на града. Бях забравила тази прохлада. Даже съм качила два килограма за една седмица! Просто съм уникална!

 Дали ще мога да видя онзи господин? Сега като се замисля май беше художник или пък архитект... Дано само да не е студент! Не ми се занимава с по-млади отново. Мишо ми е достатъчен. Този проклетник! Как само се подигра с мен, а аз глупачката му вярвах! Ох... няма значение вече, Кати, всичко свърши и ти продължаваш напред! Уморително е да тичам! То така... като кисна пред компютъра и гледам филми... даже и за работа не потърсих! Работа! Трябва скоро да си намеря, че ще ми кръцнат жичките! Нооо... днес съм на релакс и ще ида на плажа да направя някоя снимка... Даже ако побързам, може да хвана изгрева!

            Аха, ще хвана изгрева друг път! Кой заблуждавам като се оказа цял час и половина до тук! Обаче гледката е страхотна! Не очаквах да е толкова красиво, има и рибари. Идеални са за снимане! Късметлийка! Късметлийка! Май ще прекарам тук целия ден. Как само прехвърлят мрежата. Еее, много съм добра! Тази снимка е перфектна! Пропуснах да снимам как поглежда към небето, а щеше да се получи страхотно! Заплес! Дали ще намеря други интересни обекти зад онази скала? Ще проверя!

-          Госпожице!- Хм, мен ли вика? Май да.

-          Какво има?

-          Бихте ли дошла да ни помогнете?- за какво да им помагам. - Лодката се заклещи в пясъка и е трудно да я избутаме!

-         Добре! Идвам! - дали е само това?!- Как точно да помогна?

-         Вие двамата ще бутате, а аз ще дърпам. - А, ама то било старец със момченце! Как можах да пропусна този факт? Мислех, че е просто по-хилав мъж... дрехите доста го състаряват!

-         Доста е тежичка тази лодка!- направо като от олово.- Трудно се мести!

-         Дядо, много закъсняхме днес!- хлапето има хубав глас.

-         За какво сте закъснели?

-         Трябваше да се връщаме по това време, а не сега да излизаме! Уловът ще е слаб в тези води!- дядото изглежда притеснен.

-         Защо излизате чак сега?

-         Татко е болен и не можа да дойде, за да ни помогне! Двамата сме прекалено бавни и слаби!

-         От какво е болен?

-         Получи бъбречна криза.

              Не ми казвай, че тези хора си изкарват хляба с риболов в днешно време! Дали изобщо имат  с какво хляба да си купят?!

-         Това ли работите само? В смисъл с това ли се издържате?

-          Да, но мама плете кошници и продава билки, а вуйчо е художник!- какво сладко дете.

-          Въпреки всичко е много трудно даже хляба да си купим, камо ли да пратим зета ми в болница!- изглежда доста страдат тези хора. Личи си по това тъжно лице.

-          Искаш ли да заработиш малко пари, момче?- какво подяволите правя! Аз съм тази, която трябва да изкарва пари, а не да ги давам! И въпреки всичко искам да им помогна, а и хлапето е много хубаво...

-          Какво имате предвид?- леле, какво ли си помисли дядката, че ме гледа с този поглед!

-         Фото сесия!- трябва по-простичко да обясня, за да се съгласи иначе ще ме изяде жива.- Аз съм фотограф от едно списание, или поне бях. Бих искала да му направя няколко снимки! Ще получи 100 лева! Просто трябва да прави това, което искам от него до края на деня.

-         Съгласен съм!- бързо се съгласи хлапето.

-         Не може толкова лесно да се съгласяваш!- дядото ще е по труден.- Какво искате от него да прави?

-         Да се усмихва пред камерата и да застава в различни пози.- по-добре да му покажа.- Не сте ли виждали моделите по телевизията?

-        Те са голи!- леле, какво е гледал този старец?!

-        О, не, не, не! Дрехите ще си стоят на гърба на момчето! Моля ви се, обиждате ме! Не се интересувам от по-млади от мен! Ако ми следите мисълта!- по- добре да се хиля  глупаво, че иначе ще се откажа.

-        Дядо, това са просто снимки!- точно така хлапе!- А и парите ни трябват!

-        Добре!- доста бързо се съгласи след думите на момчето!- Само има едно условие!

-        Кажете!- защо ли не учудвам.

-        Да го приберете у дома преди 20:30!

-        Добре!- не че мисля да го държа до толкова късно, но кой го интересува това в момента.- Разчитайте на мен!

-        Тогава ви оставям да правите там, каквото правите!- радвам се че поне няма да идва с нас.- Разчитам на вас!

-         Чао, дядо! Пази се!- какво добро дете.

-         Чао!

-         Как се казваш?

-         Филип!

-         Хубаво име! Аз съм Кати! Приятно ми е!

-         И на мен!- здраво се ръкостиска, харесва ми, а и усмивката му е чаровна.- Какво трябва да правя?

-         Като за начало ме разведи наоколо и ми разкажи всичко, което знаеш за това място!- първо е добре да го опозная.

-         Добре!

             Това място се оказа изключително красиво! Ще ми се напълни картата с памет, дано да нося още една! Не мога да повярвам, че не съм идвала тук преди! Колко много съм изпуснала! Права беше Мими като каза, че не трябва да ходя само по туристическите обекти!

-         Филип, застани до онази скала!

-         Коя? Тази ли?

-         Не, тази до нея, по- голямата! И се облегни! Точно така! Чудесно! Сега застани с лице към нея.. перфектно! Радвам се, че не съм сгрешила!

-         За какво?

-         В преценката си, че имаш талант да бъдеш модел! Отвътре ти идва!

-         Наистина?

-         Да!

-         Как се става модел?

-         Като ходиш по различни кастинги и.. просто ти трябва спонсор, който да ти даде начален старт!

-         Като теб ли?

-         Не, за жалост! Аз съм просто фотограф без работа!

-         Нали каза, че работиш за списание!- издадох се.

-         Уволниха ме преди седмица.

-         Защо?

-         Скарах се с шефа и той реши, че не ме желае като фотограф. Имам умението да да дразня лесно хората.

-         И сега си без работа?

-         Нещо такова! Не се притеснявай мога да ти платя! Държа на обещанията си!

-         Вуйчо е художник.- защо изведнъж заговори за вуйчо си.- Рисува кориците на книги и илюстрацийте вътре, но напоследък и той няма работа. Имаш ли си приятел?

-         Не!- какви въпроси само.

-         Трябва да те запозная с него тогава! И той си няма приятелка!- и колко директен, по-добре да не отговарям.

               Хм, разходката се оказа по- приятна от очакваното. Добре че не останах затворена у дома, имам нужда от раздвижване... А, то стана вече седем часа? Не усетих кога мина времето.

-         Сигурно вече си изморен, нали?

-         Не! Добре съм!  Обичам да се разхождам по плажа!

-         Радвам се!

-         Кати, ти защо обичаш толкова много да снимаш?

-         Не съм се замисляла.. Ела да седнем за малко на тази скала!.. Вероятно заради баща ми. Той беше професионален фотограф.

-         Умрял ли е?

-         Не!- каква логика има само.- Жив е, но вече не може да снима.

-         Защо?

-         Има проблеми със здравето. Ти май много обичаш да задаваш въпроси! През цялото време ме питаш нещо.

-         Обичам да знам всичко! Особено за хубавите момичета!- олеле, какво достигна до ушите ми! Кой го е учил да говори така?

-         На колко си години?

-         13 и половина. А ти?

-         Ще влизаш ли в гимназия?

-         Иска ми се..

-         Какъв е този отговор?! Да не би не си изкарал изпитите?

-         Не! Изкарах ги и даже ме приеха в математическата в града... – защо мълчи?

-         Вашите не могат да поемат всички разходи ли?

-         Да! Квартирата и общежитието са прекалено скъпи.. освен това мама я е страх да ме остави сам на ново място..- изглежда толкова тъжен.

-         Все още можеш да подадеш документи, за да те приемат нали?

-         След четири дни изтича срока..

            Защо ли в умната ми главица се въртят разни глупости? Не стига, че сега трябва да им дам сто лева за фото сесията, а ми и това ли сега ще направя? Но като го гледам такъв тъжен.. сърце не ми дава да си ида просто така. Да лишиш едно дете, което желае да учи от това му право, е същинско кощунство!

-         Хайде ставай! Трябва да те заведа до вас!

-         Нека поседим още малко, не ми се прибира!- ей, ей, недей да плачеш! Това хлапе защо се разплака пък сега?

-         Какво има?

-         Нищо! Хайде да се прибираме!- не иска да ми каже, а така ме натъжава да го гледам как плаче.

               Къщата им е много хубава! Представях си съвсем друго нещо. Явно скоро е пребоядисвана. Това синьо по вътрешната част на вдадените части изпъква страхотно на белите стени, и малките саксийки с цветя по прозорците, и каменната пътечка към вратата, и тази мъничка веранда отпред... като излязла от някоя приказка е! Личи си, че е добре поддържано място и то с вкус. Има и котка!

-         Мац пис пис пис! Ела да те снимам и теб!- както бяло коте.. ангелче.

-         Туфи не дава да го галят! Виж от Порто не можеш да се отскубнеш!- Порто?

-         Къде е той?

-         На стола на верандата. Той обича да се излежава на него цял ден!

-         Същински Гарфилт!- тази мазна дебела котка е точно негово копие, страхотно.

-         Да.. Отивам да намеря мама, сигурно е отзад в градината.

-         А ще снимам Порто.- как да изпусна такава възможност..

               Какъв котарак само и колко спокойно си се излежава. Завиждам му. Дали ако го снимам така ще излезе нещо добро? Я си вдигни главата де! Ааа, ухапа ме!

-         Добре ли си?- кой е това и от къде идва този глас?

-         Да добре съм!...

Не мога да повярвам на очите си! Това той ли е? Нали не бъркам?

-         Нека да видя!- отново ми помага. Дали това вече не е съдба? Да го срещна за втори път? Ръцете му са красиви и топли. Къде ме води? Ще го последвам навсякъде. Хм, какво ли ми казва? Няма значение...

-         Ах!- това заболя! Край! Вече не е толкова красив! И е много груб! Промива ми раната с ракия!

-         Извинявай! Просто няма с какво друго да промия раната! Потърпи са момент!- търпя, търпя, щом си ти.- Готово!

-         Благодаря!- пускам най-чаровната ми усмивка.

-         Коя сте вие?- явно не ме помни L

-         А.. Аз съм Кати. Фотограф съм!- защо отговарям по такъв начин? Обикновено не съм като робот!

-         И какво ви води тук?- как ми се иска да му кажа, че съм тук заради него, но ще прозвучи прекалено..

-         Срещнах Филип случайно на брега и ми хареса излъчването му.. Предложих му да позира пред камерата ми.- Кати държиш се като хлапачка!

-         Аха, разбирам!

-         А вашето име?- няма само аз да се представям, я!

-         Витор. Аз съм вуйчо на Филип!- олеле, защо не дойдохме по-рано?!

-         Имате хубаво име!- притежателя му е още по-хубав!

-         Мерси! Моля те не ми говори на Вие!

-         Добре!

 

Как ми се иска да го взема със себе си! Не иска да си тръгвам!

-         Добър вечер!- я каква приятна жена дойде с Филип, сигурно е майка му.

-         Добър вечер!

-         Виждам ,че сте се запознали с вуйчо!- хлапето изглежда доволно.

-         Аз съм майката на Филип, Вероника! Приятно ми е!

-         Аз съм Кати! Приятно ми е!- имам чувството, че забравям нещо.. а да!- Трябва да платя на Филип както обещах!

-         За какво да му платите?- май тя не знае.

-         За фото сесията, мамо! Нали до сега това ти обяснявах!

-         Заповядай! Извинявам се, че са в такова състояние, но всичко беше непредвидено...

-         Не мога да приема толкова много пари, госпожице!

-         Защо?!- и аз това се питам.

-         Госпожо, такава беше уговорката със сина ви и дадо му! Ще ме обидите, ако не приемете!- какво ги дрънкам? Като не ще би трябвало да приема решението й.

-         Мамооо...- личи се, че той си иска парите.- Така ще мога да си платя учебниците за гимназията!

-         А жилище как ще намерим?- личи се, че тя се притеснява от мен.

-         Како, вече говорихме за това! Ще го карам на училище всеки ден, това не е проблем!

-         А пари за гориво от къде?..

-         Може ли да предложа нещо?- пак съвестта ми говори, дано само не стана прекалено нахална, но те сами си казаха проблемите пред мен!

-         Какво?

-         Апартамента, в който живея е доста голям и имам две напълно неизползващи се стаи с баня и тераса! Саквартирантите ми се изнесоха преди година и нещо и не съм търсила други.. Мога да му отстъпя едната, ако искате! Едната дори има бюро и е точно като за Филип! Наема мисля да бъде 95 лева като в това включваме храната и водата, а по отношение на тока май ще трябва да си го делим. Ако ви устройва може да дойдете да го разгледате още утре и дори да се пренесе!.. А, освен това е на две пресечки от Математическата гимназия

-         Не..

-         Съгласни сме!- Витор прекъсна кака си, май идеята му хареса.

-         Витор...- мамчето обаче не е удоволетворена...

-         Како, това е единствената възможност! Няма да спорим сега!

-         Въпреки всичко искам да ни оставите номера си, за да ви осведомим за крайното ни решение!- госпожата не се отказва лесно.

-         Добре! Ето визитката ми!- добре, че поне нося една със себе си.

-         Благодаря!

-         Пак заповядайте!- вече трябва да си ходя... L

-         Кати, можеш ли да се върнеш от тук сама?- Филип се е загрижил за мен, но като се замисля май няма да мога..

-         Ще те изпратя!- о, съгласна съм.

-         Мерси!

-         Няма защо!

 

               С него е интересно да се разговаря! Научих малко за него и за работата му. Изглежда ми много интригуваща личност, дано да се съгласи майката на Филип той да дойде да живее при мен, така ще мога да виждам този привлекателен екземпляр от мъжки пол възможно най-често. Определено не се държа както обикновено, но няма значение.

 -        Благодаря за оказаната помощ!

 -        Няма защо! Филип изглежда умно и трудолюбиво дете.. с удоволствие бих му помогнала.- скоро трябва да се кача в колата и да потегля..

 -        Едва ли си спомняш, но преди известно време се срещнахме в града...- той ме помни!

-         Как да не си спомням постоянно мисля за вас..- не биваше да го казва.. Сега ми се смее.- Защо се смееш?

-         Защото и аз съм в същото състояние! Чудех се дали ще мога да те видя отново!

 -        Наистина?- трудно ми е да повярвам.

 -        Да! Но какво ти беше тогава? Изглеждаше толкова..

 -        Отчаяна?

 -        Депресирана..

 -        Случиха ми се няколко неприятни неща и това ме съсипа! Изобщо не гледах къде вървя! Ти ми спаси живота!- не ми се говори за миналото!

 -        Радвам се че бях на точното място в точния момент! – каква усмивка има само!

Колкото и да не ми се тръгва вече прекалено много време го задържам тук! Дали да не го поканя в града на по кафе или да кажа, че бих искала да го снимам или нещо друго?

-         Бих искал да ми позираш! Ще се радвам да ти направя портрет стига и ти да искаш!- той е ясновидец!

-         Искам!- прекалено ентусиазирана бях трябва да успокоя топката.- С удоволствие!

-         Кога ще си свободна?

-         Когато кажеш! В смисъл, че тази седмица нямам ангажименти!- освен да си търся работа, но това са подробности.

-         Тогава утре бих ли могъл да дойда в града и да се видим?

-         Да!

-         Чудесно!

 

 

               Доста трудно се оказва да стоиш неподвижно за толкова много време! И изобщо как стана така че да лежа на канапето в собствения ми апартамент и Витор да ме рисува? Дали няма да ме помисли за лекомислена глупачка? Май прекалено бързо се отпуснах в негово присъствие!

               Изглежда много добре докато рисува. Толкова съсредоточен и как ме гледа само. Ох!

               Защо точно сега някой трябва да звъни на вратата?!

-         Би ли отворил, за да не мърдам?

-         Да, разбира се!

               Чудя се колко ли още време ще му отнеме, за да ме нарисува? Кой ли дойде изобщо?!

-         НЕ знаех, че вие двамата се познавате!- на кого говори Витор и то с такъм студен глас?

-         Аз също не очаквах да те видя тук!- по дяволите това е Мишо!

-         Какво търсиш тук?- не искам да го виждам.

-         Дойдох да те видя!- мразя тази ехидна усмивка и подигравателния му поглед.- Казаха ми, че си много зле.. май са сгрешили след като те заварвам така!

-         Как?- Витор изглежда раздразнен, но едва ли колкото мен.

-         Тръгвай си!- няма да крещя дори да ми се иска от дън душа..- Не искам да те виждам и на снимка дори!

-         Така ли се отнасяш с годеника си?- нещастник.

Ръката ми тръпне от шамара. Радвам се, че поне го изненадах. Омръзна ми да съм добро момиченце, което го търпи и ми припка по петите! Вече няма да допускам да ме унижава! Не и пред Витор!

-         Ти проклета...- щеше наистина да ме удари, ако Витор не го беше спрял! Що за мерзавец! Как изобщо можах да си въобразя, че го обичам или пък той мен!

-         Да не си посмял да я докоснеш!

-         Ти пък какъв си й?- какво да кажа като отговор? Ние не сме никакви..

-         Приятелят й! Защо? Проблем ли има?- какво говори той?

-         Хм.. много бързо ме забрави! Чудя се дали изобщо някога си изпитвала нещо към мен!- защо Мишо преви тази физиономия, сякаш го боли?!

-         Вече няма значение!- ти сам изгуби любовта ми, глупако!

-         Права си!- толкова лесно се отказа? И си тръгва. Иска да ме накара да се почувствам зле ли, с тази физиономия? Няма да ти се дам!

               Сега какво да кажа на Витор? Не му споделих за Мишо или за годежа ни и наскорощната ни раздяла.. Какво ли си мисли сега? Чувствам се глупаво, стояща пред него по средата на стаята!

-         Извинявай! Нямах право да казвам това, но просто исках..

-         Не се притеснявай! Благодаря, че ме защити! Аз трябва да се извиня, защото те притесних по такъв начин! Чувствам се като глупачка!- защо се разплаках? Не бива да рева пред него! Изглеждам жалка! Изложих се тотално!

-         Кати!- прегърна ме.

Държим се странно, сякаш се познаваме от векове! Няма значение! В прегръдките му светът е вече по- приятен!

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??