Разказ
Живодар Душков
–Господин, учителю... Господин, учителю... – откъм северния край на руините се понесе мутиращият глас на момче. – Намерих шарен чиреп*!...
Беше на възраст 13–14 години, с едва наболи черни мустачки. Отривисто размахваше някакво безформено парче. Възбудата му беше толкова голяма, че не му правеха впечатление дребните бучици пръст, сипващи се върху лицето, врата и рамото му. Решили, че е открито нещо изключително ценно, към него се насочиха другарите му. Всички бяха от Преслав, третокласници**, отделили няколко дни от лятната си ваканция, за да помагат на своя учител в начинанието му да проучи манастира в Патлейна... Дали момчето бе омекотило гласния звук „и“ или задъхаността му бе попречила да се чуе отчетливо вика му „шарен чиреп“, но юношите възприеха думата като „шарен череп“. И веднага отправиха към приятеля си шеговити думи-стрели: „Вече определи ли чий е, а, Царски?“, „Щом е шарен, значи няма да е царски!“...
Всъщност именуваният „Царски“ си беше най-обикнове ...