6 min reading
Лазаре, спри се... легни си, Лазаре...
Не се разхождай така по мозъчната ми кора,
боли ме.
Легни си, хайде...
заспивай вече. Късно е...
Tака ли ще ми възкръсваш на всеки четвърти ден от безкрайната вечност?
Не е хубаво, Лазаре, така да се прави, не е.
Ти като се будиш от мъртвите, мене водиш при тях...
Hа земята е нужна кръв, на земята са нужни мъртви Лазаровци...
или Алиси...
случва се хората да тръгнат да ме заравят...
Грозни вопли се разнасят над мен и смущават съня ми, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up