Когато започнах да се събуждам прегладняла за теб, разбрах, че те обичам. Когато осъзнах, че в сънищата си те търся, понесла свещ, с колебливо трептящ пламък, осъзнах, че не мога без теб. Когато сърцето ми започна да вие от болка, сблъсквайки се с твоето мълчание, си казах, че съм загубена.

Искаш ли да се върнем отново в онази странна, слънчева и топла зима? Аз съм още там, на кръстопътя, на който ми каза, че съм срещнала съдбата. Тогава не повярвах... Мислех, че аз съм съдбата, че аз съм дяволът, който ще вземе сърцето ти. Сега си плащам за всички сърца, които съм убила, за всички мечти, които съм погубила. Остана ми миналото и сънищата, да ме горят и измъчват нощем. Да болят, както не ме е боляло наяве. Не исках да стане така, знаеш ли, не знам как го допуснах. Поисках те само за себе си... Поисках да бъда твоята жена, както се шегувахме, че трябва да бъде... Сега си плащам със самота. Опитвам се да те заместя с още по-тъмни и жестоки принцове. Не мога, сърцето ми плаче за тебе. Измъчва ме, спира да тупка.

Може би ти си моята огледална душа. Сега разбирам колко жестока съм всъщност. Как играех си с другите, а после ги оставях да страдат сами. Наистина ли съм толкова грозна отвътре?

Не искам да гледам навътре в дома ти. Да знам, че се върна при другата. Не знам как все още намирам сили да стоя и да гледам отстрани вашето щастие, скрита в мрака. Не съм токова силна, знаеш ли. Всички ми казват, че съм вълчица озъбена, а аз хапя и лая от страх да не ме наранят. Само ти го разбра, защото приличаш на мене. Предложи ми широкото си рамо, подхвана ме на пътя, когато за малко щях да падна и ми предложи да вървим заедно в мрака.

Окрили се от моята смелост. Каза ми, помниш ли тогава, че по-рано ако беше ме срещнал, щял си да останеш с мене до края. Излъгах, че не искам до тебе да бъда. Сърцето ми пищеше от болка тогава. Излъгах те, за да те боли и тебе, както мен ме болеше, когато се връщаш при нея.

Изгубих те в тъмното, понесе ме вихърът нощен. Останах сама и премръзнала, да викам от страх, огорчена. Не искам да мисля аз вече за тебе. Време е да ме пуснеш да отида на светло. Да се порадвам и аз на синьото и на лъчите.

В зима живея, макар навън пролет прекрасна да грее. Затънала съм в ледове и студ, премръзнала, почти бездиханна те чакам отново мен да потърсиш. Нали каза - ако обичам, ще чакам. И аз чакам, а боли ме отвътре. Всеки път, когато се разминем на пътя,  ти гледаш на другата страна. А аз продължавам наивно да вярвам...