Когато започнах да се събуждам прегладняла за теб, разбрах, че те обичам. Когато осъзнах, че в сънищата си те търся, понесла свещ, с колебливо трептящ пламък, осъзнах, че не мога без теб. Когато сърцето ми започна да вие от болка, сблъсквайки се с твоето мълчание, си казах, че съм загубена.
Искаш ли да се върнем отново в онази странна, слънчева и топла зима? Аз съм още там, на кръстопътя, на който ми каза, че съм срещнала съдбата. Тогава не повярвах... Мислех, че аз съм съдбата, че аз съм дяволът, който ще вземе сърцето ти. Сега си плащам за всички сърца, които съм убила, за всички мечти, които съм погубила. Остана ми миналото и сънищата, да ме горят и измъчват нощем. Да болят, както не ме е боляло наяве. Не исках да стане така, знаеш ли, не знам как го допуснах. Поисках те само за себе си... Поисках да бъда твоята жена, както се шегувахме, че трябва да бъде... Сега си плащам със самота. Опитвам се да те заместя с още по-тъмни и жестоки принцове. Не мога, сърцето ми плаче за тебе. Измъ ...