Nov 15, 2008, 10:35 PM

И всред смеха сърцето си има болката... II част 

  Prose » Narratives
1568 0 29
8 min reading
Няколко години по-късно Варшава бе частично възстановена след германската окупация. По сградите още личаха дупките от куршумите, за да напомнят за събитията, случили се неотдавна. Шатърът на нечестивите бе рухнал, но прахът му още душеше полското население.
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по психология. Колегите ми празнуваха назначаването на новия председател на катедра „Човешка психология" във Варшавския университет. На веселието им гледах с отвращение и погнуса, защото дори и онзи момент в ушите ми отекваха думите на майка ми „Даже и всред смеха сърцето си има болката и края на веселието е тегота". Преподавах от години в университета, но бях придобил слава на саможив самотник, отдаден до болезненост на психологията. Не се срещах с никого след работа, не общувах. Скитах замислено из нощните улици на Варшава и наблюдавах хората. Изучавах устроеността на душите им.
След загубата на близките си по време на войната, сякаш инстинктивно се отдръпнах от човешкия свят. Страхувах се д ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??