Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за теб е нищо, защото ти си най-красивото цвете на света!
Ти не каза нищо, в твоя стил. Само въздъхна и ми по даде ръка, за да те отведа на едно специално място. Вървейки сред лунната пътека на любовта, аз започнах да ти разказвам красиви неща, за любовта и мен. И така, в задълбочен разговор, стигнахме до мястото, което щеше да се превърне в рай за теб и мен.
Всичко наоколо светеше, с красиви свещи, които бяха наредени така че да изписват с огнения си плам твоето име и това, че те обичам. Но до тук изненадите не свършиха. Навсякъде имаше листенца от рози, които обрисуваха, красива пътека, водеща до масата ни. А на масата имаше две свещи, които светеха само за нас. Неусетно ти започна полека лек ...