1 мин за четене
Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за теб е нищо, защото ти си най-красивото цвете на света!
Ти не каза нищо, в твоя стил. Само въздъхна и ми по даде ръка, за да те отведа на едно специално място. Вървейки сред лунната пътека на любовта, аз започнах да ти разказвам красиви неща, за любовта и мен. И така, в задълбочен разговор, стигнахме до мястото, което щеше да се превърне в рай за теб и мен.
Всичко наоколо светеше, с красиви свещи, които бяха наредени така че да изписват с огнения си плам твоето име и това, че те обичам. Но до тук изненадите не свършиха. Навсякъде имаше листенца от рози, които обрисуваха, красива пътека, водеща до масата ни. А на масата имаше две свещи, които светеха само за нас. Неусетно ти започна полека лек ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse