IvanStefanov (Иван Стефанов)
148 0
Jun 22, 2011, 4:55 PM

Идол 

  Prose » Narratives
5.0 / 1
737 0 0
8 min reading
… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са особена порода, де ли не си врят носа, де ли не присъстват. Ами, ако след като ми го разказа, бях влязъл в съседната сграда и го преразкажа.
Отиваше по дяволите!
Ама не влязох, значи малко от малко ме е познавал.
Знаел е и още неща.
Обади се по телефона.
- Та викаш, че и едно кафе не сме изпили досега? Ами, то май си е верно. Сядай да го изпием. Ей сега ще стане. Стига с това, няма време. Сядай! И без това отдавна ми се ще да се видим.
Посръбвахме от кафето, бъбрим за дреболии.
Срещу прозореца съм. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Стефанов All rights reserved.

Random works
  • yotovava (Валентина Йотова) Разпятие за щъркели
    Разпятие за щъркели
  • Kiril_Dimitrov (Kiril Dimitrov) April's Fall
    The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the ...
  • Ambrouse (Стефан) Lina's Hand
    Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an ...
  • gurhito (Гюрхан) Dear!
    Being educated, for God's sake, does not mean having a higher education ... Being intelligent does n...

More works »