… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са особена порода, де ли не си врят носа, де ли не присъстват. Ами, ако след като ми го разказа, бях влязъл в съседната сграда и го преразкажа.
Отиваше по дяволите!
Ама не влязох, значи малко от малко ме е познавал.
Знаел е и още неща.
Обади се по телефона.
- Та викаш, че и едно кафе не сме изпили досега? Ами, то май си е верно. Сядай да го изпием. Ей сега ще стане. Стига с това, няма време. Сядай! И без това отдавна ми се ще да се видим.
Посръбвахме от кафето, бъбрим за дреболии.
Срещу прозореца съм. ...