3 min reading
В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше отдалеч. - Та, днес мога ли да го отведа?
- Съвсем не. Не може.
Мъжът, който отговори, изглеждаше на около шейсет, с вече оплешивяло теме и достолепна брада. Той имаше чифт бели криле на гърба си и носеше ярък нимб.
- Идвам вече за трети път. Не е ли достатъчно? Искам просто да си свърша работата – каза Смърт с раздразнение.
- Е, щом настояваш, хайде да поиграем. Ако спечелиш, е твой. Така де, всъщност пак си е мой, но можеш да го прехвърлиш. Иначе остава жив.
На леглото между тях лежеше измършавял стар мъж, който дишаше с мъка. Монотонен звук отмерваше пулса му, докато система вливаше съвсем недостатъчни капчици живот в кръвта му.
- Намира ми се едно от собствените тестета на Бог. На него ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up