И Г Р А Т А
Пясъкът хрущеше под краката му, горещ и блестящ на обедното слънце. Душният въздух пареше дробовете му и сякаш с всяко вдишване изгаряше по нещо в него. Започна със спомените, обгаряйки първо ъгълчетата, после светкавично ги изпепеляваше.
Мислите му уморено се блъскаха. Надничаха през едва отворените очи, така непредпазливо. После бавно се отпускаха напред и се сливаха с капките пот. Малките плахи мисли се шмугваха в сенчестото му подсъзнание, дишаха учестено и търсеха дебелата си майка.
А той равнодушно продължаваше за никъде, единствената посока, в която го последва сърцето му. Задъхан, мърляв, но решен да достигне до края на никъдето. “Изборът... - повтаряше си той - изборът!“ Съблече потната си риза и я пусна зад себе си. Преди година така съблече и брака си. Седна на десетина крачки от нея и запали цигара. Жадно пое дима и го задържа в гърдите си. Обичаше сладостта му - груба и натрапчива. Затвори очи и го остави свободно да напусне през отворените устни.
Вятърът се за ...