И Г Р А Т А

Пясъкът хрущеше под краката му, горещ и блестящ на обедното слънце. Душният въздух пареше дробовете му и сякаш с всяко вдишване изгаряше по нещо в него. Започна със спомените, обгаряйки първо ъгълчетата, после светкавично ги изпепеляваше.

Мислите му уморено се блъскаха. Надничаха през едва отворените очи, така непредпазливо. После бавно се отпускаха напред и се сливаха с капките пот. Малките плахи мисли се шмугваха в сенчестото му подсъзнание, дишаха учестено и търсеха дебелата си майка.

А той равнодушно продължаваше за никъде, единствената посока, в която го последва сърцето му. Задъхан, мърляв, но решен да достигне до края на никъдето. “Изборът... - повтаряше си той - изборът!“ Съблече потната си риза и я пусна зад себе си. Преди година така съблече и брака си. Седна на десетина крачки от нея и запали цигара. Жадно пое дима и го задържа в гърдите си. Обичаше сладостта му - груба и натрапчива. Затвори очи и го остави свободно да напусне през отворените устни.

Вятърът се заигра с мократа риза, изправяше мръсните ръкави и гнусливо ги пускаше. После нещо изшумоля и той рязко се обърна. Няколко закъсани листа от тетрадка се бяха показали от джоба на ризата. Писмото, което носеше на душата си.

Хвърли цигарата към писмото и се отпусна на горещия пясък. Онази буца в гърдите му затуптя с ритъма на сърцето, бясно искаща да ги разкъса. Неудовлетворението и омразата, която изпитваше към себе си, бе станала част от него. Чувство - в началото - сега се бе материализирало и бавно го убиваше. А той за първи път изпитваше удовлетворение от себе си. Сега, когато душата му, смачкана и кървяща, искаше обяснение. Задоволството го заливаше, най-накрая достигна до възмездието.

„Предателка, сега вече можеш да разбереш какво е да си сам. Ти и аз нямаме нищо общо. Пусни ме, натрапнице, остави ме да си отида. Там, в последното си писмо до теб, ще прочетеш и ще разбереш защо.“

Глухата му приятелка бясно се блъскаше в стените на неговото упорство. Крещеше в нечуващите му уши и блъскаше буцата, в която живееше. Искаше да спре играта с писмата. Шегата, в която вложи цялата си същност, сега донесе горчивия си плод. Той не схвана правилата на играта и сега предприемаше ход, с които да направи загубата си достойна.

Невярващият й поглед проследи движението, с което дулото на пистолета влезе в отвора между устните му. Тъмно, студено и лепкаво... Как мразеше играта да свършва така.