ХVІ
... – И с тази надежда започнахме подготовката за новото начало.
Наближаваше полунощ, а Елена продължаваше своя разказ.
– Седмиците на преместването бяха пълен хаос. Всичко се случваше адски бързо и въпреки че Мира изглеждаше доста по-добре все още не беше обелила и дума. Мълчанието ú направо ме убиваше. Знаеш ли – тя се обърна към Алекс – какво е да виждаш детето си всеки ден и да не чуваш гласа му, да не знаеш какво му е? Няма по-трудно нещо за една майка от това да не може да помогне на детето си. Повярвай ми, ако те бях срещнала тогава не знам какво бих сторила с теб...
- Ако ме беше срещнала тогава, всичко това нямаше да продължава да се случва – каза Алекс почти на себе си.
Двамата впериха погледи един в друг и Елена бе принудена да признае пред себе си, че той е прав. Гневът ú към него отдавна бе преминал в съжаление за всичко пропуснато по ничия вина.
Възцари се тишина, която нарушаваха само песента на щурците и лекото шумолене на листата погалени от вечерния бриз. Всеки бе ...