ІІІ
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това погледна на горе и примигна няколко пъти докато погледът ù се проясни. Гюрукът беше свален и тя се загледа в звездите. За няколко мига съсредоточи вниманието си върху обсипаното с диаманти черно кадифе на небето. После бавно спусна погледа си на долу.
Кръвта във вените ú замръзна.
Само на няколко метра пред колата пътят свършваше с надвиснали над морето скали. Само няколко метра до полусрутената преграда, зад която започваше бездната.
Останала без дъх от ужас, тя се отпусна на седалката загледана в ръба на скалите – в края на пътя.
Само няколко метра.
Само една ръка разстояние я отделяше от необратимото.
Как беше стигнала до тук? И защо бягаше?
Тя се опита да си спомни какво се бе случило п ...