V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. Взе багажа, нае такси и се отправи към апартамента на кръстника си. Погледна часовника, стрелките показваха три и трийсет след полунощ. Не беше предупредил за пристигането си, но беше сигурен, че го очакват.
- Отдалеч ли пристигате? – опита да завърже разговор таксиметровият шофьор.
Никак не му беше до празни приказки, но човекът зад волана изглеждаше свестен, а и нямаше никаква вина за отвратителното му настроение и Алекс реши да се разсее, като побъбри с него.
- Да, от много далеч и страшно бързам. Можеш ли да ù дадеш още малко газ?
- Днес всички бързате за някъде. Да ù дам, ама душа няма горката, пък и не ми се плащат глоби за превишена скорост. Пак са плъзнали едни хайки, спират за щяло ...