V

... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.

            Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. Взе багажа, нае такси и се отправи към апартамента на кръстника си. Погледна часовника, стрелките показваха три и трийсет след полунощ. Не беше предупредил за пристигането си, но беше сигурен, че го очакват.

            - Отдалеч ли пристигате? – опита да завърже разговор таксиметровият шофьор.

            Никак не му беше до празни приказки, но човекът зад волана изглеждаше свестен, а и нямаше никаква вина за отвратителното му настроение и Алекс реши да се разсее, като побъбри с него.

            - Да, от много далеч и страшно бързам. Можеш ли да ù дадеш още малко газ?

            - Днес всички бързате за някъде. Да ù дам, ама душа няма горката, пък и не ми се плащат глоби за превишена скорост. Пак са плъзнали едни хайки, спират за щяло  и нещяло. К’вото изкарам, всичко по колата и за смекчаващи вината обстоятелства отива. Край няма това изваждане...

            Алекс се усмихна за пръв път, откакто бе напуснал Махе. Този отруден мъж беше голям симпатяга.

             - Да, знам. Извинявай. Просто съм малко изнервен от пътуването. Лошо време, закъснения, безкрайно висене по летищата...

            - Ти поне свят си видял, а аз от тая бетонна дупка, освен до морето, носа не съм си подавал на вън. Е, как е по широкия свят?

            - Как ли? Същото като тук. Навсякъде едни и същи проблеми. Само че на фона на нашите, техните изглеждат по-незначителни...

             Така, говорейки си за нещата от живота, Алекс не забеляза кога бяха стигнали. Колата спря в края на тиха уличка в квартал Лозенец. Алекс погледна апарата, извади портфейла си и чак сега забеляза, че е забравил да обмени пари.

            - Извинявай, приятел, ама след тая лудница днес съм забравил да сменя левчета. Приемаш ли чужди?

            Шофьорът се засмя ведро.

            - Давай. Стига да са конвертируеми, всичко приемам. Нали сме се засилили към Европа, та трябва да свиквам...

            Алекс се засмя, извади две банкноти и му ги подаде. Отвори вратата и понечи да слезе.

               - Ей, чакай, това са много пари и едната е предостатъчна.

            - Задръж и двете. Заслужи си ги. Ти си единственият човек за последните дванайсет часа, който успя да ме откъсне за малко от проблемите ми. Иди да се почерпиш с приятели или купи нещо хубаво на жената.

            - Мерси, готин. Задръж за момент – той бръкна в жабката - ето визитката ми, ако някога ти потрябва “случаен превоз”, можеш да ме потърсиш по всяко време. Казвам се Боби.

            - И аз мерси. Ще се възползвам. Чао... и... лека и доходна.

            Алекс махна с ръка и се отправи към входа на красива, четириетажна частна кооперация. Вратата се отвори и той потъна във фоайето.

            - Здрасти, бай Симо.

            Портиерът направо подскочи от изненада.

            - Алекс, какво правиш тук бе, момче? Мислех, че си на другия край на света да се бориш с разни водни стихии?

            - Бях, бай Симо. От там идвам. Просто се наложи да се прибера по-рано от предвиденото. Кръстникът горе ли е?

            - Да. Искаш ли да го предупредя, че си тук?

            - Недей. Сигурен съм, че ме очаква, но все пак ще опитам да го изненадам.

       Алекс хлътна в асансьора, а бай Симо гледаше след него и се радваше на младостта и енергията, която струеше от този младеж.

           - Късметлийка ще е тази, която успее да открадне сърцето му – каза бай Симо на колегата си от охраната, който в този момент влизаше през вратата след дежурната обиколка - От доста време се опитвам да го сватосам за племенницата, но упоритият младок не поддава. А момичето е добра партия - известна фамилия, голяма зестра, ама той не и не – рано му било, млад бил да се бракува.

          - Не се бъркай, бай Симо. Днешните млади не са като едно време. Те си знаят кога и как. Пък и сега могат сами да решават бъдещето си. Щом той не иска – нищо не можеш да направиш. А и твоята Магдалена е красавица и сама ще си намери мъж достатъчно добър за нея. Хайде, иди да си починеш малко и спри да се тревожиш за глупости, аз ще остана да те замествам.

          - Да, да. Лесно ти е на тебе. Скоро ще омъжиш дъщерята, след време ще ти се родят внуци и ще има кой да ти радва душата, а аз... Надявах се, че като ме лиши от мои деца, Бог ще ми даде да се порадвам поне на близки, а то... Времето си тече и никой не го е грижа за стареца... Ама стига съм се оплаквал. Ще се възползвам от предложението ти. Събуди ме, като дойде време за другата обиколка.

            - Добре, бай Симо, и спри да си блъскаш главата. Ще изгрее слънце и на твоята улица.

            Бай Симо влезе в стаичката, пусна телевизора и потъна в мислите си.

            Алекс посегна към звънеца, но се отказа. Натисна бравата и вратата се отвори. Затвори я леко зад себе си, остави багажа на земята и тихо тръгна към хола, където светеше. Застана на прага. Кръстникът му седеше с гръб, на масата пред него лежеше разтворена папка, а в пепелника димеше дебела кубинска пура.

            - Добре дошъл, кръщелник. Заповядай. Съжалявам, ако съм ти развалил удоволствието от изненадата, но вече те очаквах.

            Думите му прозвучаха, още преди да се обърне и да види кой е влязъл в стаята.

        Алекс го гледаше съкрушено. Този човек беше невероятен. Като че ли притежаваше някакви свръхестествени способности да предвижда бъдещето.

            Възрастният мъж се изправи и тръгна към вратата. Двамата се гледаха известно време. После кръстникът разтвори ръце и бащински прегърна съсипания младеж.

            - Не се сърди. Знаеш, че ненавиждам изненадите. Запомни от мен, ако искаш да успееш в този гаден живот, винаги трябва да си подготвен. Хайде, не стой така. Влизай и се разполагай. Съжалявам, че прекъснах ваканцията ти, но имаме да обсъждаме много неотложни проблеми. Едно питие?

        Алекс беше принуден да се примири. Не можеше, а и нямаше право да противоречи на единствения човек, който се отнасяше с търпение и разбиране към него след трагичния инцидент с баща му. Алекс се отпусна на дивана. От напрежението и всички перипетии, които преживя, краката вече не го държаха.  Останал без сили, той се усмихна на мъжа срещу себе си.

            - Все пак първо – Здравей, кръстник. От такова посрещане човек губи и ума и дума.

             После шеговито добави.

       - Второ, ако питието е по-твърдо, и този път ще ти простя, че ми развали удоволствието да те хвана на тясно, но имай ми думата, един ден ще успея и тогава...

            Двамата мъже се засмяха.

        - Тогава, като му дойде времето, само ще се радвам. Винаги съм си падал по приказката, че един ден ученикът става по-добър от учителя си. Но докато чакаме този ден да дойде, трябва да решим няколко неприятни задачи. Най-лошото в случая е, че пряко е замесено семейството ти, а това автоматично поставя семейния  бизнес в опасност...

            Той изведнъж замълча и погледна кръщелника си виновно.

         - Ама и аз съм един. Така ми се е запалила главата. Съвсем забравих откъде идваш, а да не говорим колко показва часовникът.

            - Няма проблем. На фона на всички гадости, които преживях, откакто ми прати оня проклет факс, още няколко часа безсъние не са кой знае какво предизвикателство. Като казах факс, какво значеха думите: “Присъствието ти тук крайно наложително. Семейството е в опасност. Майка ти има нужда от теб.” За каква опасност става дума?

         - Припрян като баща си! – констатира кръстникът му – Знам, че нямаш търпение да разбереш защо ти провалих плановете на острова, но това, за което става дума, е много сериозно. Както сам каза, имал си много напрегнат ден. Летял си часове наред. Останал си без сили, а като гледам отчаяната ти физиономия, съм сигурен, че на острова те чака нещо, с което изобщо не си искал да се разделяш...

          - Ама и ти с тия твои ясновидски способности. Добре съм. Ще се справя...

         Алекс не успя да довърши. Иван Борев – така се казваше кръстникът му – беше започнал да придобива вид на буреносен облак.

         - Ама ти кога ще се научиш да слушаш? Никакви спорове повече. Сега поемаш курс към леглото, а утре на свежа глава ще обсъждаме положението.

       - Добре. Предавам се. Но преди да изпълня нарежданията ти, мога ли да те натоваря с един телефонен разговор?

            Иван се засмя лукаво.

         - Нека позная... международен... с другия край на земното кълбо... а там чака жена, на която дължиш обяснение за ненормалното си поведение, защото не си успял да я видиш, преди да тръгнеш... Прав ли съм?

            Алекс вдигна ръце в знака на безусловна капитулация.

        - Туше, кръстник. Съкрушен съм. В крайна сметка ти май наистина ще се окажеш ясновидец.

             После реши да го предизвика.

           - И така, последователю на Нострадамус, би ли използвал способностите си, за да предскажеш на изтерзания си кръщелник какво го очаква от другата страна на линията?

             Кръстникът избухна в несдържан смях.

           - А не, моето момче. Колкото и да си ми скъп, личният ти живот си е твоя работа. Вярно, че донякъде аз съм виновен за обясненията, които ще се наложи да даваш, но щом си достатъчно бърз, за да успееш само за няколко дни да се обвържеш така сериозно, значи си и достатъчно подготвен да излезеш от положението с достойнство. Разбира се, да не забравяме, че чувствата на въпросната дама трябва да останат ненакърнени... Хайде, взимай слушалката и да те видя в действие.

         - Знаеш ли, господин Борев – каза Алекс престорено сърдито – понякога се питам какво имаш отляво на гърдите? Защото въобще не прилича на човешко сърце.

             Той взе телефона, а на насмешливия поглед на кръстника си отвърна:

              - Гледай и се възхищавай...

          Пръстите му нервно заиграха по цифрите. Изчака напрегнато сигнала, но... нищо не се случи. Тишина. Набра отново – същият резултат. Този пореден неуспех заплашваше да предизвика истинска буря. Някаква първична ярост се надигаше в душата му. Той избра друг номер и зачака. От другата страна на линията се чу гласът на оператор.

             - Поръчки, добро утро.

             - Добро утро. Бих искал да поръчам разговор със Сейшелските острови, остров Махе, номерът е... хотелски комплекс “Сънсет бийч”.

              - Вашият номер, моля?

              - ...................

              - Прието, ще ви се обадим.

          Алекс остави слушалката на масата, отпусна се на дивана, а изражението му беше като на смъртник. Той погледна кръстника си с отчаяние.

              - Не издържам вече. Направо ще се пръсна. Имам чувството, че целият свят се е съюзил срещу мен.

            - Не губи надежда, момчето ми. Нека изчакаме обаждането на оператора, пък после ще видим.

               Телефонът иззвъня. Алекс се хвърли към слушалката.

               - Ало...

             Последва кратко тягостно мълчание, след което, почервенял от яд, той с всичка сила запрати слушалката към стената. Апаратът се разлетя на парчета, а звукът от счупеното го накара да подскочи. Алекс погледна гузно кръстника си.

              - Проклети стихии – каза като на себе си, а после добави - Съжалявам. Знаеш, че трудно понасям провалите. Още утре ще възстановя щетите. 

              - Не се притеснявай, и на мен ми се е случвало. Добре е да изкараш бесовете си навън.

               Мъжът взе тесте бели листа и писалка и ги подаде на Алекс.

               - Вземи. Остава ти една последна възможност. Вярно, че не е като да говориш с нея, но все пак можеш да ù напишеш няколко реда за успокоение. Докато си почиваш, аз ще правя опити да ги изпратя във вилата, а приятелите ти ще ù ги предадат. На сутринта всичко ще си дойде на мястото.

               Алекс го гледаше с благодарност.

       - Отново съм ти задължен. Ти винаги си успявал да ме измъкнеш и от най-невъзможната ситуация.

              После взе един лист и написа:

       Мики, братле,

      Спасявай положението!

     Имам проблем с телефоните и по никакъв начин не мога да се свържа с Мира. Моля те, като получиш този факс, незабавно да отидеш при нея и да ú го предадеш.

      Когато оправят връзките, ще ти звънна да ти кажа какво става.

      Ти си последната ми надежда!

             После взе нов лист и написа на любимата:

        Любов моя,

       Когато четеш тези редове, аз вече ще съм си у дома. Предполагам, че Мики ти е казал за факса, който получих. Сериозни семейни проблеми наложиха незабавното ми заминаване, поради което не можах да те дочакам и да ти обясня лично създалото се положение, макар че и аз самият все още не съм наясно какво точно става. Надявам се до няколко часа да разбера причината за този кошмар и при първа възможност ще ти се обадя с подробности...

     Чувствам се ужасно от факта, че не можахме да се видим, преди да отпътувам, освен това преживях най-кошмарния ден в живота си: счупих телефона си, полетът закъсня безкрайно, а за капак някъде в океана се е разразила буря и телефонните връзки са невъзможни...

       Най-голямото ми желание в момента е да чуя гласа ти, но... тъй като съдбата е решила да си отмъщава за нещо, ще трябва да се задоволя с писането, въпреки че никакви думи не са в състояние да опишат това, което чувствам...

         Може би този факс ще те обърка още повече, но искам да знаеш само едно... ОБИЧАМ ТЕ и нищо на света не ще промени това. Искам да ми вярваш и да не се тревожиш за нищо...

      Изпращам ти цялата си любов, а след няколко часа се надявам да ти го кажа лично...

      Целувам те,

      Алекс

            Алекс остави писалката.

            - Това е. Надявам се поне този път да се получи.

            Иван Борев стана.

            - Добре. Върви и си почини. Аз ще продължа с опитите да се свържа с острова и ще изпратя факса. А сега приятни сънища.

         Алекс излезе от хола, мина през коридора да вземе багажа си и се отправи към стаята, която от много години бе отредена единствено за него. Захвърли багажа на канапето и тръгна към банята, като оставяше след себе си пътека от дрехи. Влезе под душа и дълго се наслаждава на хладните струйки, които обливаха тялото му. Постепенно сетивата му се отпуснаха, мисълта му започна да тече все по-бавно  и въпреки съпротивата, той бе принуден да се поддаде на умората си. Излезе от банята и както беше мокър, се хвърли на леглото. Секунди след това той потъна в дълбок неспокоен сън...

        През няколко врати, в кабинета, със завидно спокойствие и настойчива упоритост Иван Борев продължаваше опитите да се свържи с Махе. След два часа и безброй повторения, от другия край на линията най-после се чу сигнал свободно. Възрастният мъж с облекчение постави листата в машината, търпеливо изчака, за да се увери, че процедурата е протекла безпроблемно, прибра листата в бюрото си и излезе от кабинета. Не му се спеше, а и нямаше за кога, затова бавно се отправи към кухнята. Приготви голяма кана черно кафе и я занесе в хола. Запали загасналата пура, взе папката с документи, която все още лежеше на масата, и започна да се подготвя за дългия ден, който предстоеше. Щеше да му е нужен целият арсенал от умения, натрупани с годините, за да успее да се справи с проклетата ситуация...

(следва)