Илюзия
Пламена се събуди плувнала в пот. Сърцето й биеше учестено и тя трудно осъзна къде се намира. Отново беше сънувала онази къща и човека в нея. Тя знаеше кой е тоя човек. Познаваше всяко негово движение, мимика, жест, поглед. Познаваше го от известно време. Време достатъчно да промени нейното ежедневие. Всеки път, когато тя го сънуваше, след това денят й бе странно хубав. Мислите за този човек я поглъщаха, караха я да мечтае, да попада в света на една илюзия. Пламена се чувстваше обсебена от това усещане и от случващото се с нея напоследък. В началото тя се съпротивляваше на това, казваше си, че няма да се отдава на това усещане и беше почти успешно, но после всичко отново я завладяваше.
Пламена имаше семейство, мъж, дете, а мислеше за друг. Колко пъти се бе упреквала, че това е глупаво и безсмислено, че само си създава излишно напрежение, но мислите й в определен момент отново излизаха извън контрол. Носеха се на крилете на една невъзможност, на една илюзия. Да, но толкова красив ...