2 мин за четене
Илюзия
Пламена се събуди плувнала в пот. Сърцето й биеше учестено и тя трудно осъзна къде се намира. Отново беше сънувала онази къща и човека в нея. Тя знаеше кой е тоя човек. Познаваше всяко негово движение, мимика, жест, поглед. Познаваше го от известно време. Време достатъчно да промени нейното ежедневие. Всеки път, когато тя го сънуваше, след това денят й бе странно хубав. Мислите за този човек я поглъщаха, караха я да мечтае, да попада в света на една илюзия. Пламена се чувстваше обсебена от това усещане и от случващото се с нея напоследък. В началото тя се съпротивляваше на това, казваше си, че няма да се отдава на това усещане и беше почти успешно, но после всичко отново я завладяваше.
Пламена имаше семейство, мъж, дете, а мислеше за друг. Колко пъти се бе упреквала, че това е глупаво и безсмислено, че само си създава излишно напрежение, но мислите й в определен момент отново излизаха извън контрол. Носеха се на крилете на една невъзможност, на една илюзия. Да, но толкова красив ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse