23. Октомври. 2018год.

"Животът минава покрай мен подобно на пейзаж, наблюдаван от прозореца на движеща се кола. Дишам, храня се и спя, както преди, но не виждам в живота си цел, която да ме накара да участвам активно в него. Просто се нося по течението, подобно на писмата, които ти пиша. Не знам къде отивам, нито кога ще стигна там. Дори и сега поглеждам неволно през рамо и те викам. Пиша ти това писмо и се питам кога ще престане всичко това - и дали изобщо ще престане.", Никълъс Спаркс, "Писмо в бутилка"

Бяха изминали 5 години, откакто сърцето ми беше разбито на милиарди парченца и разпръснато из Вселената... 5 години, в които се губех и се намирах, за да се загубя още повече. И всеки път, когато бях на дъното на чашата, и се намирах в отражението на поредната бутилка се питах: "Кога ще спре да боли?!" ...

Болката... онова остро усещане за предателство, самота, изневяра, неразбиране и загуба. Тя е толкова силна и пареща понякога, че изтръпваш под нея парализиран за всичко друго около теб. Ото Киш е описал болката и щастието в една кратка, но достатъчно силна мисъл - "Щастието е, когато получаваш много, а болката, когато всичко това ти бъде отнето. Повече не искам щастие, защото някога много ще ме заболи."

И въпреки това, човешките същества сме способни да изтърпим и най - пронизващата болка, за да се издигнем после пречистени от пепелта, като феникси, за един нов по - щастлив живот.

Тъй като сме човешки създания и имаме душа, то болката ни е много присъщо състояние. Дали ще ни заболи раната, от която тече кръв или раната в душата има разлика. Двете състояния са причинители на болка, но само второто може да бъде така фатално понякога. Антон Чехов описва болката така: "Странно нещо е душата. Никой не знае къде се намира, но всеки знае как боли." А когато те заболи значи имаш душа, независимо от местоположението й...

Болката е сила. Тя е присъща и на добрия, и на лошия. Единственото, по което се различават хората е как излизат от нея. Едни оставят тежки следи и си мислят, че като наранят, след като са били наранени, ще получат възмездие. Други кротко се изправят и съграждат живота си отначало, правейки го жив огън.

И в един прекрасен ден, който може, и да е зимен, осъзнаваш, че всичко, което трябва да направиш е да оставиш болката ти да те залее. Не да й позволиш да те превземе, а просто да я оставиш да измине предначертания за нея път...

И както великият Елин Пелин е написал: "Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце. Затова не се поддавайте на болката, колкото и силна да е тя. Тя, както злото, което води след себе си добро, води неминуемо след себе си щастие, което напълно сте си заслужили!", "Гераците"