3 min reading
"Хората имат белези от рани на най-неочаквани места, като тайна карта на личните им истории, диаграми на всички техни стари рани. Повечето от раните ни заздравяват, оставяйки само един белег. Но някои от тях не. Някои белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката още се усеща. Кое е по-лошо - нови рани, които са ужасно болезнени или стари рани, които би трябвало да са излекувани преди години, но никога не заздравяват? Може би старите ни рани ни учат на нещо. Те ни напомнят къде сме били и какво сме превъзмогнали. Те ни служат за урок какво да избягваме в бъдеще. Така обичаме да мислим. Но това не е така, нали? Някои неща трябва да учим отново и отново, и отново.", Анатомията на Грей
Смъртта... Бърза и неочаквана или точно обратното - бавна, и болезнена и толкова грозна, и страшна, че никой не смееше да се вгледа в нея...
Какво начало само... Е, със сигурност по-добро от "Мило дневниче..."
След поредната катастрофа душата ми лежеше безпомощно насред ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
След петнадесет годишната борба и успешното завършване на "Вечност: Сблъсъкът на времената" музата ми ме вдъхнови, и за полагането на основите на "Има ли дъно Вечността?" :)