19. Октомври. 2018год./18:19
В повечето случаи се получава така - седиш си най-спокойно и кротко, забил нос в монитора; слушаш някаква (каквато, и да е) музика и в един момент получаваш Велико прозрение. Даваш с десен бутон на мишката, създаваш нов документ и пръстите заиграват по клавиатурата.
Без да знаеш от какво точно се е зародила моментната ти муза, но и без да те интересува особено, ти просто пишеш. Не те вълнува дали някой ще прочете написаното, още по-малко пък те вълнува дали някой ще го хареса. Ти просто искаш, защото изпитваш нуждата да пишеш, да излееш всичко, или поне повечето неща, които държиш в себе си. Знаеш, че ако не го направиш, чувствата, мислите, емоциите и всички останали неща, които държиш дълбоко в себе си, ще се излеят в неподходящия момент, на неподходящото място, пред неподходящите хора. Това е най-лошият сценарий, разбира се. Другият вариант, който не е чак толкова зле, но не ни върши работа (поне не за дълго), е просто да задържим всички тези буреносни ус ...