Ако ти затворят вратата, влез през прозореца…
Жаркото гръцко слънце пареше по бетонения кей на Саламина* и допълнително нагнетяваше въздуха, който примесен с миризмата на масло и изгорял мазут от клатушкаштите се фериботи и без това беше труден за дишане. Глъчката от работещите двигатели на автомобилите и клаксоните на камионите се смесваше с темпераментните ругатни на шофьори и тракането на машините, които се качваха на ферибота. Една добре дерижирана олелия, в която всеки си чакаше реда и знаеше точно къде да застане и какво да направи.
Огледах отражението си в затъмненото стъкло на будката за билети, колкото да си понаместя слънчевите очила и капелата с широка периферия. И колкото да видя двамата полицаи, които се приближаваха зад мен.
Потта която се стичаше на струйки по тялото ми изведнъж стана ледено студена. Инстинктът ми подсказва, че идват за мен.
-Добър ден, госпожо - чух глас зад гърба си. - За къде ще пътувате?
- Добър ден - едвам се чух да го казвам - За Пирея.
- От къде с ...