- Здравей, колега…
- И ти ли си данъчен?
- Не, и аз стрижа хората. Само дето при мен стават красиви, а не гладни. Бръснар съм…
хххх
Изчаквам пред кабинета на докторицата. Сам съм. След малко пристига някакъв – класически вид на пенсиониран бригадир от ТКЗС-то. Или селски милиционерски старшина…
Аз съм спокоен – имам взет час, остават минути, всичко е наред.
Вратата се отваря. Излиза пациентка, докторката я изпраща и пита: „Кой е?“. Тръгвам.
Зад мен бригадир-старшината се обажда: „ От мен да мине. Нека да е той. Аз ще изчакам…“
Оглеждам го саркастично, изхъмквам. Хем съм по графика, хем е дошъл след мен – ама високомерно–покровителствено благоволява да спазва правилата…
Абе, нали ви казах – на муцуната му е изписано. Явно липсва му оная дребна властчица, дето е имал, та си гъдилка ситната душичка…
хххх
- Тате, аз гей ли съм? ...