- Здравей, колега…
- И ти ли си данъчен?
- Не, и аз стрижа хората. Само дето при мен стават красиви, а не гладни. Бръснар съм…
хххх
Изчаквам пред кабинета на докторицата. Сам съм. След малко пристига някакъв – класически вид на пенсиониран бригадир от ТКЗС-то. Или селски милиционерски старшина…
Аз съм спокоен – имам взет час, остават минути, всичко е наред.
Вратата се отваря. Излиза пациентка, докторката я изпраща и пита: „Кой е?“. Тръгвам.
Зад мен бригадир-старшината се обажда: „ От мен да мине. Нека да е той. Аз ще изчакам…“
Оглеждам го саркастично, изхъмквам. Хем съм по графика, хем е дошъл след мен – ама високомерно–покровителствено благоволява да спазва правилата…
Абе, нали ви казах – на муцуната му е изписано. Явно липсва му оная дребна властчица, дето е имал, та си гъдилка ситната душичка…
хххх
- Тате, аз гей ли съм?
Бащата мълчаливо вади бая прокиснало мляко и командва:
- Пий!
Оня пие и плаче… Едва изтичва до тоалетната, сяда на чинията и реве:
- Защо, бе тате…
- За да знаеш за какво ти е задникът…
хххх
Срещам млад колега. Млад – според мен.
Извикал го директорът и му казал, че трябва да поеме руския език. Единствен с втора специалност се оказал…
Къде изчезнаха потоците с руска филология? Тридесет и три години – още не са пенсионирани…
Проблем имало и с родния език. Само една кандидатка. И тя още работела в Обредния дом…
А учители трудно се намират. Особено свестни учители. Което и преди беше проблем, де…
Вземат тапия младите – и тръгват по свой си път…
Не мога да ги укорявам. Капитализъм. Идеите се въртят около парите и стомаха.
Младите са вече много, много практични.
А по-младите… Ами…
Ще ги дресират да скачат…
Кой не скача е червен…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados