инЧо и янКа - Така ме стисна за топките...
инЧо и янКа - Така ме стисна за топките...
или
Физикално-медицински трактат върху коиталния компонент на запълване с ин-ян на празно res publicа-нско множество
Така ме стисна за топките, че веднага разбрах какво е светлинна година – почувствах се, сякаш бях в котела на огромното ядрено разпадане на вселени на разстояние хиляди светлинни години оттук... А слънцата-звезди, които видях в очите си, наподобяваха звездите на “Кремлин”, ама така, като че ли целият той се беше забил и се връткаше като сонда за укрепване на брега на варненския плаж в тези две мои (все още) геометрични тела, имащи повърхност почти съгласно формулата за сфера и служещи както за неясни биологични експерименти в помощ на демографията, така и за лабораторни упражнения на гореказаната персона – студент (ж.р. де, да не си помислите друго) по медицина в 33-ти Медицински университет на общата публика, демек res publica, на територията, бордерираща, но демонстрираща южни географски девиации от Долния Дунав и западни такива от Негостоприемното море.
- Нима не знаеш, мило, че стимул до прага на болката усилва до максималния екстремум удоволствието, придавайки му отвъдграничен сензитив и е очевидна манифестация на екзистенциално-когнитивно продължение на…
Мощните протуберанси на моя рев, наподобяващ онзи на борещи се същества, комбинация от мамут, динозавър, горила и крокодил за момент възпряха нейното Цицероновско вдъхновение за произнасяна на реч в полза на моето биологично-философско ограмотяване… Защото всяко от тези същества, взети поотделно или във вид на гореказаното ГМО би изчезнало преди много-много милиони години, дори и от еднократно упражнение по стимули на максимум-максиморума на плезанса, устроено от моята половинка в стремеж към максимално разнообразяване на коиталните екшъни с цел запазване на релацията между инЧо и янКа в страйвинга им към пълна манифестация за максимално запълване с ревящи ин-ян членове на почти празното множество на все по-липсващи такива в гореказаната обща публика – res publica.
-Оъъъааааа, клзмнхъъхххххххххх – отвърнах гласно-безгласен, чувствайки прякото действие и аксиоматичната истина на механиката на Нютън върху приложните точки (е, мои собствени, но пък нали е за науката) на силите, употребени в това медицинско научно лабораторно изследване. Очевидна стана неговата ценност, доколкото то ясно показа, че не само в медицинско-биологично-философския аспект на дивелопмънта на сиантифичните емфатии, но и в механистично-дуалистичния подход на Алберт-Айзък може да се допринесе само с едно елементарно, но никога досега неприлагано върху такива високи научни обекти, действие. Стискане на топки.
- Трябва да започне веднага разработване новия метод, реших аз след като се поокопитих.
Но, ОООООООЪЪЪЪЪУУУУУ! Боже, след като го споделих с Главния медицински изследовател, отново разбрах действието не само на класическата и релативистката механика, но и на астрофизиката и нейните велики ядрени сили!!!
А МНОГО ЧАСОВЕ СЛЕД ТОВА, след като успях да си поема дъх без включване на командно дишане, продължих тъпо (както би действал всеки екземпляр, притежаващ обектите на тези експерименти) с настояванията за наука…
Item, вече съм доволен, защото…
Колко велика иновативна сила има на този свят, Боже, колко иновативна… В резултат на експериментите, в които участва моето приложение на ин, бе създадена Великата Лаборатория за топков анализ …
Да не забравяме – в новия програмен период иновациите са обект на емфатично внимание!
Всички герои, включително инЧо, янКа, ГМО-съществата, моя презанс, неговата половинка, екшъните, сцените и местата на действия са напълно измислени.
Реална е само Лабораторията за топков анализ.
©Bezzhichen
©Безжичен
© Безжичен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
malkiatprintz (Филип Данчев): Знам, че си от хората тук, които наистина могат да вникнат и оценят не само хумористичния и подигравателния елемент, но и дълбоката тъга, с която е написано това. Това,че вече намаляваме безвъзратно, това че нашите деца и внуци се обучават крайно повърхностно, включително със скудоумия, претендиращи за научност, но и това, че един малко по-сложен текст, в които има много алюзии много трудно се разбира от публиката, са само малка част от идеите, които заложих тук. И умишлено го заложих лековато, а го написах леко сложновато, за да се прочете и разбере от хора като теб... И се радвам, че ти го прочете, както и тези приятели, които намериха нещо за себе си и коментираха тук. Пиша много рядко и в това местенце има няколко мои неща от проза и статии, защото не съм сигурен, че това, което пиша е чак толкова интересно, че да занимавам публиката, но пък може и да има хора, които да искат да прочетат...
-
Хахаха... изследователските екипи обаче трябва да отчетат потенциалната възможност за нежелани реакции от механично естество, вариращи от ухапване до задвижване на масивни подръчни предмети в посока на съответния изследователски ум и неговата контейнерна опаковка
-
За по-младите ни приятели: "Кремлин" = Кремъл или на руски Кремль - на практика това е главна крепост на много руски градове, но Кремъл обикновено се асоциира с този в Москва. Според Wikipdedia е изграждан много години, но сегашният му вид е от 16-ти и началото на 17-ти век, макар че началото му е от 14т-ти век. Има рубинена звезда (петолъчка), та оттам и моята асоциация за звездите на Кремлин.
-
!!!
-
toxin (Таня Христова: Реших да се поизгавря с псевдонаучния "висок" стил. Всички нам е известно колко е тъпо приложението на побългарени чужди думи в уж научна мисъл. Това най-често става в дълги, усукани изречения, чието безумно съдържание може да се изкаже с две думи. За съжаление много от учебниците на нашите деца са написани по този нелеп начин. За целта избрах форма на уж разказ. Не знам дали съм успял, но пък се позабавлявах, докато го писах. А някъде даже ми
стана смешно, поставяйки героя си в абсурдна ситуация.
Calli (Дани Паскова): Е, да нали затова създадохме Великата лаборатория за топков анализ !
Дами, благодаря ви, че надникнахте. -
Хал хабер си нямам какво прочетох току що, но ти вярвам за лабораторията...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
