Семейният съвет на мъжа ми (свекъра и свекърва ми) постановиха аз да ходя и да оправям документите на бабата на мъжа ми. В "Социални грижи". Пристегна ми под лъжичката. Имах боен опит със служителките там. Когато родих, не бях се дипломирала още, а и не работех, трябваше да си търся майчинството в социалните. Та беше голямо ходене по мъките... Оня виц от касетката на онзи, дето имитираше бай Тошо, как му беше името, вица беше за този, дето като ограбил банката и му искали бележки откъде ли не, та накрая той носел едната торба, по-малката с парите и по-голямата - с бележките, много отиваше на историята със социалните грижи. Хм, грижи.
"Грижите" на баба Марче бяха в Толстой. Семейният съвет никога не беше ходил там, та и затова не ми дадоха упътвания къде се помещават там социалните. Като ориентир взех блока на бабата - и реших да търся в радиус около него. Като сапьорите, бомба. Старите хора казват: "С питане и до Цариград се стига!" Е, до "Социални грижи"- район Надежда, нещата бяха бе ...