ИНТЕРВЮ
Като метеоритен прах нахлуха в света ми неканени думи, неповикани нахалници, някога обичани или разни, презрени. Едни се изпокриха зад книгите и занадничаха с прашните си муцуни от рафта. Други крещяха, врещяха, дупеха се и се лезеха. Някои кокетничеха и се хилеха измамливо. Тези скромните - като Хляб, Мама, Понякога, Може Би и Не Питай – си мълчаха скрити в ъгъла. Изведнъж, отнякъде долетя нещо страховито и викна: - Пресконференция!!! Приличаше на тежката преса, в един завод с тежък въздух.
- Интервю-ю-ю… - се провикваше до него и смешноватото денди, което посочи нещо неопределено…
- Това е Разпит - просъска един полицай или милиционер, все едно, но пазител на реда и любител на силабическото стихосложение. По закон има право и на реда и на стихосложението.
- Познаваш ли Живота? - строго попита следователят и остави някаква миризлива следа, но без посока - Аз съм близнакът на Живота - промърмори скромният младеж, който приличаше на таралеж, с прякор Ежедневието. А някаква си ба ...