Горан отвори очи. До някъде помещението приличаше на сивия коридор, в който бяха влезли, само че беше много мръсно. Мазилката по стените беше изпокъртена, а по пода имаше боклуци. Светлината идваше от единствен, счупен прозорец в края на коридора. Ди лежеше до него и се оглеждаше трескаво. Горан се протегна за картата, но ръката на бармана беше празна. Блъсна го и започна да рови из боклуците проклиняйки. Накрая седна и хвана главата си в ръце. Изведнъж го обзе паника и го накара да се разтрепери, за това направи всичко възможно да се успокои. Вдиша дълбоко и погледна към Ди. Барманът се беше изправил и разглеждаше помещението. В ръката си държеше пистолета. Горан се протегна отново, опитвайки се да го вземе, но Ди се дръпна. После видя, че се е загледал в нещо и проследи погледа му. В края на коридора, до една от вратите, непознатият опрял гръб в стената ги наблюдаваше. Горан застина. Сега беше на негова територия.
- Е вече сме където трябва – каза непознатият – моля, престанете с глу ...