( мини разказче по две картинки )
Татко е акробат. Мама е дресьорка на най-различни животни. Двамата работят в цирка. По цял ден сме там. Лятото ходим по други градове. Тогава близко до шатрата живеем в къщички на колела. Големите им казват каравани.
Аз много обичам животните. И те ме обичат. Даже и тези, за които казват, че са лоши. И те ме харесват. Обикновено не ми правят нищо като си играя с тях.
Но аз най си харесвам кучетата, кончетата и слончетата.
Всички в цирка казват на мама и татко, че имам дар Божи да чувам какво мислят животинките. Може би и за това и мога да си говоря с тях. Мама ме научи на това. От нея знам, че когато някое животинче ми казва нещо с мисълта си аз трябва да мълча. И да го гледам. Може в очите. Може в челото. Или просто да гледам в него. Ами не знам как става така, че ги разбирам - но ги разбирам. Да речем папагалът, гълъбът или котката, когато искат да ми кажат това или онова те си гукат, мяукат или крещят както си го могат. Но аз ги чувам все едно те мо ...