Историята на глупака
- Нека ти разкажа една история - рече мъжът и се почеса по брадата с кутре.
Гласът му ме стресна.
- Откъде се взе? - изненадах се.
Той смръщи вежди, но се отказа да отговаря, а вместо това цъкна с език и се усмихна.
- Дай първо да ти разкажа аз историята, пък после... То ще си покаже, а?
Погледнах към реката, която течеше пред краката ни и белите зайчета, които пробягваха по повърхността на спокойната вода, оставиха петна върху зениците ми. Свих рамене, но не го погледнах.
- Това е една много тъжна, но и много смешна история - започна мъжът с патос - От нея ще разбереш смисъла на живота... и че той понякога е безсмислен.
Прекъсна за малко и изви глава настрани. Почеса се пак по брадата и продължи с отривисто кимване:
- Тя започна не много отдавна...
- Ще я разказваш ли или не? - сепнах му се.
- Имало едно момче - Гошко. Та Гошко бил много добро дете. Нали ги знаеш... от тия усмихнатите, русички, със сини очи, с които мама се хвали, като покани съседките на кафе. Е, ...