Остро цвърчене достигна до слуха ми и аз започнах бавно да изплувам от мрака .Нещо студено и тежко се впиваше в краката ми.Опитах се да помръдна ръцете си и усетих същата хладина и тежест върху тях.Някакъв остър мирис на спарено и гнило изпълваше обонянието ми.До мен се чу стенание .Отворих бавно очи.Лежах на каменен под,а ръцете и краката ми бяха оковани със железни вериги.Огледах се.Намирахме се в не голямо каменно подземие,без прозорци,а до нас достигаше светлината на няколко факли,забити в коридора,зад голямата желязна решетка на подземието.До мене лежеше също окована Рафаеллита,а малко по-далече бяха останалите от екипа ми.Те също бяха оковани.Помръднах краката си и веригите издрънчаха прогонвайки двата охранени плъха.Рафаеллита отново изстена и отвори очи.На лицето и се изпита очудване примесено с болка от веригите по ръцете и.На краката си нямаше вериги.Явно този ,който ни беше оковал ,беше сметнал ,че не е необходимо.В близкия ъгъл Велислава се изправи и припълзя бавно към нас. ...