Остро цвърчене достигна до слуха ми и аз започнах бавно да изплувам от мрака .Нещо студено и тежко се впиваше в краката ми.Опитах се да помръдна ръцете си и усетих същата хладина и тежест върху тях.Някакъв остър мирис на спарено и гнило изпълваше обонянието ми.До мен се чу стенание .Отворих бавно очи.Лежах на каменен под,а ръцете и краката ми бяха оковани със железни вериги.Огледах се.Намирахме се в не голямо каменно подземие,без прозорци,а до нас достигаше светлината на няколко факли,забити в коридора,зад голямата желязна решетка на подземието.До мене лежеше също окована Рафаеллита,а малко по-далече бяха останалите от екипа ми.Те също бяха оковани.Помръднах краката си и веригите издрънчаха прогонвайки двата охранени плъха.Рафаеллита отново изстена и отвори очи.На лицето и се изпита очудване примесено с болка от веригите по ръцете и.На краката си нямаше вериги.Явно този ,който ни беше оковал ,беше сметнал ,че не е необходимо.В близкия ъгъл Велислава се изправи и припълзя бавно към нас.Мими я последва ,а след нея и Росица.Те също нямаха вериги на краката си.Така всички се наредихме един до друг.

    Рафаеллита се оглеждаше внимателно наоколо ,но след малко лицето и изразяваше по скоро негодувание ,отколкото очудване:

    -Знам къде сме.-промълви тя.-В тъмниците на замъка.Но,защо?Какво стана?...Някой има ли идея какво се случи?... От някъде се появи странната мъгла и после нищо не помня.

    -Внимание-чу се шепотът на Сергей,който се беше оказал в средата на редицата.-Щи ви обясня всичко,но за сега пазете тишина.Някой идва.

Всички замълчахме.В далечината се чуха множество приближаващи се стъпки и по стените на подземието заиграха проблясъци на факли.Вперихме очи към решетката. e Стъпките се превърнаха в тропот от множество крака и звънтене на желязо.В същия миг мястото пред решетката се освети и там се показаха маршируващи воиници облечени в тежки ризници и огромни мечове на поясите си.Бяха наметнати със сиви плащове със кръстове извезани отпред и в страни на плащовете.Предвождаше ги едър гигант облечен в плетена рицница и със бял плащ със същите кръстове .

    -Изведете  жената!-нареди той и двама от войниците влязоха и извлякоха Рафаллита за ръцете .Тя не опита да се съпротивлява ,а само безпомощтно ни изгледа.Нямаше време за никакво противодействие от наша страна,а и бяхме оковани.Погледнах към Сергей.Той само присви леко вежди.

     Какво по дяволите ставаше!?Наистина ли бяхме под въздействие на уреда?!Кой се гавреше така с нас?

  Тежката решетка се затвори с трясък и войниците изчезнаха зад завоя на подземието водейки Рафаеллита между тях.

   Погледнах към Сергей.Той ни изгледа един по един и заговори:

   -Попаднали сме в завихряне на времеви потоци.Това е информацията която получих преди малко от капитана.

   -Всякакви фантастични филми и книги съм гледал,но за радио връзка през времето не съм чувал...Излъгах!Скоро гледах един  американски филм с подобно нещо!Ставаше дума за сина на един пожарникар,който установи радио-връзка слаща си назад във времето и успя да го спаси!

   -Да.Добре-съгласи се с мен Сергей.-После ,ще говорим как става това.Капитана ме информира,че завихрянено е било причинено от слънчев вятър,който е преминал с най-голям интезитет над замъка и е бил насочен върху него от външни сили.В ООГ предполагат,че е възможно една от причините за това да е уредът,който търсим.Което е твърде възможно.Но в този случай,това може да стане само ако уредите са два.Един в бъдещето и един в миналото.Задачата ни вече , е да намерим уреда,кайто действа в миналото.

  -Какво искаш да кажеш с това –миналото-погледнах го аз.

  -Искам да кажа,че сме изпратени назад във времето-отвърна Сергей и се усмихна на Мими,която търсеше чантичката си.

  -Прибрали са ни вещите-измърмори тя.-Какво безочие.Вътре ми беше...,но не успя да продължи,защото Румен предупредително я изгледа.-Няма значение.Той ,ще се оправи сам.Дано само не извърши много поразии.

  -Хамстера ти да не е някое трансформиращо се чудовище-попитах я аз и се насилих да се усмихна,защото веригите протриваха местата където бяха сложени посредством железни скоби.Тия яко са ни оковали.-промърморих и продължих.-Ако сме назад в миналото,това колко означава?Че сме по времето на ...

   -Рицарите тамплиери-допълни Сергей.- Хиляда триста и седма година.Или по точно по времето, когато орденът насилствено и безкомпромисно е разпуснат от френския крал Филип. Светата Троица" ,както са наричали тримата, които са в основата на преследването на рицарите тамплиери - френския крал Филип IV Наварски Хубави, правистът Гийом дьо Ногаре и папа Климент V. Интерес представлява фактът, че този папа произхожда от рода на Бертран дьо Бланшфор - Велик Магистър на Ордена на Тамплиерите.

  -Къде ли отвлякоха Рафаеллита-промърморих загрижено аз.

  -В момента получавам информация,-продължи Сергей,-че все още до някои места не е достигнала волята на “Светата троица”.Може би ни смятат за нейни пратеници и са ни затворили за да печелят време или за да разберат ,какво ги очаква.От ООг предполагат,че в замъка има съкровища,които рицарите смятат да скрият за да не попаднат в ръцете на краля.Ръководи ги същият този роднина на папата-Бертран дьо Бланшфор.

   -Виж ти-замислих се аз.-Неговият братовчед закрива ордена му,но по интересно стечение на обстоятелствата го оставя на последно място.Ако допуснем,че през това време рицарите от другите места са изпращали съкровищата си на сигурни места и те едно по едно са се озовавали в този замък,започва да ми мирише на велика конспирация и то замислена от “Светата троица”и осъществявана с помощта насъщия този Бертран дьо Бланшфор.Не мислиш ли?

   -Възможно е-отвърна Сергей.-Всъщност това предполагат и от ООГ,но има и нещо друго.Капитана ми съобще,че са настъпили изменения в някои исторически факти,което навежда на мисълта,че има външна намеса от бъдещето.Предполагат,че някой използва уреда и,че този някой, е в миналото и ръководи нещата оттук.Ако е така трябва да го намерим.

   -Но първо трябва да се освободим от тези вериги-промърморих аз и погледнах към другите,които  през това време само мълчаливо слушаха диалога ни.

   Росица разтриваше китките си и се мъчеше да смъкне по надоло веригите,които бяха прожулили кожта и,а Велислава беше подпъхнала носни кърпички за еднокракна употреба и тъкмо и подаваше едно пакетче .Мими просто си ...ги бе свалила.А Румен както обикновено си играеше с пръстен ана ръката си

  Веднага и протегнах и своите ръце.Тя ме погледна и се усмихна:

  -Ако не ти стискат ,ще ти ги оставя временно,докато се уверим,че няма да се появят пак.

Много успокоително-промърморих аз .-Поне една салфетки ще ми дадеш ли да си подпъхна отдоло за да не ми жулят тези пранги.

  Веднага бях обслужен и скоро бях със салфетки под веригите.Така по се ядваше.

 Сергей направи знак и ние замряхме.По коридора отново се чу дрънчене на желязо и шум от тропот на ботуши.Пред желязната решетка заиграха пламъци на приближаващи се факли и скоро се появиха същите войници предвождани от гиганта,който носеше факла в ръка.Той отвори вратата и ни направи знак да излезем.

Измъкнахме се един по един от килията и се наредихме пред нея дрънчейки с веригите си.Гиганта кимна одобрително .Ехидна усмивка се появи на лицето му:

После изръмжа някаква заповед и един от войниците ни свали веригите.

-Последвайте ме-обърна се с висикомерно изражение гиганта към нас на развален български и пое напред с факла в ръка.Поехме по мрачния коридор осветяван тук там от горящи факли.Навсякъде край нас имаше килии с решетки откоито се носеше зловонна миризма.

  -Кой ли още е забърсан със нас във времето-промърморих аз и погледнах към Сергей.Той само присви вежди и ми направи незабележим знак да замълча.Внезапно на решетката на една от килиите видях лицето на един от японските туристи.Той гледаше към нас и безпомощно махаше с ръце:

   -Ало!Ало.!Но един от войниците замахна с копието си към него и туристът се измъкна към вътрешността на килията където се бяха скупчили останалите японски туристи.При тях забелязах още няколко непознати туристи и двама от униформените пазачи на замъка,единият от които ни беше посрещнал на входа с Рафаеллита.Която бяха отвели незнайно къде.Може би където ни водеха и нас сега?Можех да си гадая колкото си ща.

Постепенно коридорът се разшири и започна да се изкачва нагоре.Пред нас се появиха стълби по които се заизкачвахме водени от гиганта с белия плащ и охранявани от войниците.Спряхме пред голяма желязна врата,на която гигантът почука и след няколко мига тя се отвори.Гигантът погледна към нас и кимна с глава да го последваме.Влязохме в просторна, осветена от множество свещници зала.След нас вратата се затвори и двама от войниците останаха да пазят от вътре.Останалите замаршируваха на някъде.В средата на залата имаше дълга дървена маса върху която бяха сервирани различни печени ястия и плодове.В eединия и край седеше облечен във сива роба сi кръстове отпред и в страни мъж ,който изглеждаше почти момче,но плешивата му глава и очилата  му придаваха сериозен и авторитетен вид.Пред него нямаше сервирано ядене.Там се намираха всички наши уреди и багаж.

   -Седнете –покани ни на чист български език той и посочи с ръка около масата.-Можете да си похапнете,ако сте гладни,но, и посочи с пръст към нас-само ако бъдете честни с мен и отговаряте правилно на въпросите ми.

  Насядахме мълчаливо край масата.Огледах един по един моите спътници.Роси си беше достатъчно уплашена.Мими беше присвила очите си и оглеждаше помещението  Румен продължамаше да върти странния си пръстен,а Сергей се беше вторачил в часовника си и въобще не обръщаше внимание на това което се случваше край нас.Я гледай-очудих се аз.Тоя голобрадко с расото май въобще не интересуваше моята компания.И май само аз и Роси бяхме впечатлени от неговия въпрос.

   -Бих предпочел първо да си хапна-казах аз и добавих.-Като приведен зет, месо много ,много не виждам на трапезата си.Така че...Я!Това печени яребици ли са?Ой!И печен шаран със лимончета наоколо?!..Без да чакам покана се заех да си похапвам.Роси ме погледна уплашена,но като видя,че очилаткото в робата не направи опит да ме спре ,също си избра едно меню и започна бавно да яде,като опитваше внимателно ястието,но след като се увери ,че е вкусно и навярно не е отровно се отпусна и продължи да се храни спокойно.

   Очилаткото свали пръста си ,който все още сочеше към нас и след като сподави първоначалната ярост,която го бе обзела от пълното безразличие на екипа ми към него,започна внимателно да ни наблюдава.Гигантът стоеше с отворена уста в страни и ръката му нервно потрепваше върху меча.Забелязах ,че Сергей го наблюдава под око,а същото внимание към него имаше и от страна на Мими ,и Румен.Нещо в цялата обстановка ме тревожеше,но не можех да разбера какво.Взех една чаша пълна с нещо което ми миришеше на вино и отпих.Велислава липсваше!     

   -Какво решихте?-изграка отново очилаткото-Знайте ,че не разполагате с много време!Макар че, дали ще ми кажете или не ,за вас не е от голямо значение.Така и така кладата където изгаряме вещиците и магьосниците вече се приготвя.и понеже сте доста голяма група,ще използваме обща клада.какво ще кажете?А?-и се захили със писклив пуберски гласец.Ха-ха-ха.Кладата!Колко интересно и необикновено звучи!И колко романтично!КЛАДАТА!Пуф!Паф!И пуф през комина!Без вашия прословут уред вие сте за никъде!Даже и не помисляйте да разчитате на прословутите си часовници,които ви оставихме нарочно за да ха-ха-ха!...За да си мислите,че може и да се измъкнете!Хо-хо-хо.Ей ти!Лакомията!-обърна се той към мен.Хапвай си стабилно,защото след малко ще се носиш като дим.Ха-ха-ха!Като дим!Овиенцич!Бухвалд!...

   -Освиенцим -поправих го учтиво аз.-И Бухенвалд.Не Бухвалд.

   -Мноого си весел.Направо ме смайваш колко си весел.Дори вашият прословут капитан не може да ви спаси.В момента само си мисли ,че ви помага.А и неговото време скоро,ще изтече.Нали Сергей.

  Сергей само мълчаливо го изгледа и изскърца със зъби.Лицето му се зачерви за миг и ми се струваше че всеки момент ще скочи и ще удуши с голи ръце очилаткото,но успя да се увладее и само по тежкото му дишане се виждаше ,колко усилия му костваше това.

    -А,Мими-обърна се очилаткото към Мими,чието лице не издаваше ни най-малка тревога,за разлика от Роси,която беше спряла да яде и сега разтревожена ме гледаше.-Как си скъпа?Помниш ли ме?Много бързо ме забрави.И как така?Нима може един Преследвач да забрави този ,когото е преследвал и ...ха-ха-ха-само си е мислел ,че е унищожил.

    Мими внимателно го погледна и на лицето и се изписа леко учудване,след което погледна към Румен,който беше спрял да върти пръстена си и сега също гледаше към очилаткото.

   -О.видях,че и големият преследвач се заинтересува и спря да се прави на безразличен.Какво?Спомни ли си?Върни се малко назад във времето.Спомни си акулата,която преследваше със амфибията в тялото на ....ха-ха-ха...твоята преследвачка и която само си мислеше ,че си унищожил.Унищожил!Акулите не се унищожават скъпо мое момче!Е,поне не извънземните!Не и инзвънземните!Не ми пука,кой вярвя във извънземни или не!Не ми пука за вашата форма на живот!Въобще не ми пука,какво правителство имате или че тебе лакомнико не са те одобрили за бензинджия на бензиностанцията в родното ти село и то само ,защото си написал една смешна заплата,която си очаквал от триста  или четиристотин лева.Ха-ха.Не ми пука за тъпите ти работодатели от Лукойл,които също така не им пука за теб,защото те искат работници,които да им работят за двеста лева ,за да могат да ги манипулират,както аз сега манипулирах всички вас и ви доведох в този замък където ще ви изпека на моето голямо барбекю,което моите верни воини подклаждат.Ха-ха-ха.Голямо барбекю,каквото съм подготвил и подготвям за цялата ви държава от много време.А тъпите ви и корумпирани управници не разбират огромният ,дълбокият и същевременно плиткият ми замисъл.Замисъл ,с който целя да затрия вашата нация!Защото ме дразни!Ако се питате защо?Ха-ха-ха.Просто ме дразни!Много е чистосърдечна.Много е работлива!Много е гостоприемна!....Прекалено много положителни неща за една нация.Неща,които липсват на другите народи по света и с които нямам проблеми в моят грандиозин замисъл за самоизтребване на Земята.Само вашатата нация!Само вие ми пречите!Независимо,че вашите управници ви тъпчат и ви унизяват и ви карат да работите з аниски заплати и ви се чудят ,когато поискате маалко по-високи.Пък било и то само на интервю за един прост бензинджия.Ха-ха-ха!Пречите ми!Пречите ми!Прекалено много доброта лъха от вас!Тя ме смазва!Тя унищожава плановете ми!Моите велики и грандиозни планове,които подхвърлих на оня наивник Нострадамус.В последно време те не се осъществяват.Търпят провали!И заради кого?Заради вашата тъпа доброта!От която нямате полза!И заради която само ви тъпчат!Но вие продължавате упорито да сте добри и търпеливи!