Когато влязох при децата, се учудих на тяхната буйност. Опитах се в началото нещо да кажа. По-скоро излезе нещо като хриптене, но се овладях и се представих на няколко деца, които ме гледаха така, сякаш можеше да им се случи нещо лошо. Направих пауза и в едно мнимо затишие ги попитах дали знаят какво означава предмета им, но те крещяха като обезумели и кръстосваха на бегом класната стая. Предавах им религия, предмет, който бе сравнително нов в нашето образование. Отново направих опит да ги заинтригувам като им казах, че знам, че са учили този предмет във втори и трети клас, но дали знаят какво означава думата “религия”. Така и не получих отговор.
Децата изобщо не се интересуваха от нищо подобно. За да ми покажат, че все пак знаят нещо, на въпроси като”Кой е Нашият Господ” и “Коя е Неговата Майка”, те крещяха хором и след това започваха отново закачките си, които всъщност не можеха да се определят като невинни.
А те поотделно приличаха на ангелчета, но заедно побесняваха. Патрисия, Диег ...