И неделният ден понякога е скучен за гурбетчията...

Атинското слънце изведнъж напече, после облачета като за дъжд го закриха,..

и като напече от ново, само стой на сянка и гледай...

                       Шляех се без цел и посока, както се пее в песента...

Поспирах се пред някоя витрина, не толкова да видя какво се продава, колкото да видя собственото си отражение,.. е добре изглеждам на фона на торсовете- манекени във витрината...

                      Пред мен някаква госпожа потракваше с токчета, преметнала чанта през рамо,.. чудно, не пуши в движение, значи не е нашенка,.. не се оглежда като ловджия в чужда нива, не е нашенка

Ускорих крачките,.. светофара светна червено и всички пешеходци замръзнаха..

Я, нито се оглежда,.. нито пристъпя  от крак на крак като преяло добиче,... не ше да е

нашенка, реших окончателно. Светофарът светна залено за нас, забързах се, изпреварих я...

- Госпожо, Краси,.. не очаквах да ви видя тук,.. какво правиш в Атина ,.. как си...

Краси беше чистачка, разнасяше и пощата по стаите, прибираше кафените чашки,..куриер до

Еконт,.. с една дума пенкилер...Беше тиха, скромна, даже и незабележима сред персонала на банката в която бях директор тогава...Не идваше често по събиранията , жените говореха, че мъжът й бил ревнив и не я пускал на подобни сбирки от съображения за сигурност...

Веднъж празнувахме Ден на банкера ли или нещо по  друг повод, както една служителка бе определила подобни събирания '' Да разпуснем малко, и ние сме хора, не сме от картон, въпреки че сме банкови служители,... само от къщи на работа и обратно, ами то умръзва..''

Бяха времената на бума на банките, високи заплати, бонуси, костюми,.. привилегии...

Ухажорки много из колектива, богат избор на жени,готови да преспят няколко пъти в името на увеличена заплата или други подобни...

Тя се поспря , сякаш да се съсредоточи

- Господин Директор,.. каква изненада,.. не очаквах..

- Е, хайде  директор, мина отдавна онова време,.. сега просто Петър, Пешо,.. или  както дойде,

както намериш за добре... Къде си се запътила така безгрижна и безделна.. - засмях се аз

- Като всички,.. разходка по центъра, по Омония, едно фрапе и обратно при бабата..- усмихна се тя

- О, ето го кафето,... Госпожо каня ви на фрапе, няма да откажите нали...

- А тук не е ли доста  скъпо,.. все пак сме на гурбет, трябва да пестим...

- Не се притеснявай,.. дадоха бурбоар, по-висока надница де,...какво да го правя, трябва да му плащам данъци ли..- засмях се отново

Тук беше по-официално, влизаш, посреща те пиколо и те води до масата...

- Мога ли да отида до тоалетната,. и да си измия ръцете, че в този транспорт е ужас...

Поръчах фрапета две парчета торта, портокалов сок...

                  Спомнох си преди години...

Щяхме да празнуваме нещо извън града в хотел-ресторант....Нещо се забутах из къщи и тръгнах

с моята кола, из уличките срещнах Краси, с червена рокля, подаваща се под черното палто...

- А, госпожо и ти ли си закъсняла,.. хайде качвай се...

- Да, аз се обадих на охраната и те казаха , че вече  всички са тръгнали,.. и си казвам, ако е късмет ще ида на купона,.. ако не , една разходка приятно облечена...Няма ли със служебната кола..

- Не , така е по-незабележимо,.. а и знаеш не искам приказки, отива на купон със служебната кола

- Прав сте - и се разсмя сърдечно - То, колежките са като гнездо с оси, все недоволни,.. все търсят вниманието ви,.. и следят за всичко.

Пристигнахме,.. във фоайето гледам кредитния инспектпр Тошо, току що и той пристигнал..

а, ето го спасението от недомлъвки и разни погледи...

- А Тошев, на линия ли сме,.. хайде влизайте с Краси,.. само да се обадя на Управителя и идвам..

Влизам след тях в залата, .. насядали всички и заели възловите места, включително и централното ''директорското'',.. на края свободна маса след купчина палта...

Запазих самообладание,.. отмъщение за нещо или от простотия го правят...

- Приятна вечер, дами и господа, колежки и колеги,.. да поръчваме и да се веселим...- им пожелах

Отправих се към крайната маса, Тошев и Краси ме последваха, сервитьорът донесе според уточненото меню чаши, чинии...

- Шефе - беше се доближил супервайзора  - Може ли да си поръчаме и извън менюто нещо по-вече,.. малко ще ни дойде това...

Той беше майстор - манипулатор при такива срещи, все му е малко...

- Разбира се, само музиката е безплатна... - казах през смях

Лошото ми  настроение бе отлетяло,..

Като ни видяха седнали тримата, уж колективно а пък изолирани, дойде салонния управител, стар познат,..цъфна след малко и певицата...Стана непредвидена веселба, сложиха още една маса до нашата...Някакъв чичка ме запрегръща с думите '' Аз съм много доволен от тебе, с твоя реален бизнес -план Окръжното земеделие ми даде субсидии и ме включи в две програми...Поръчайте,

аз плащам ''

Едрогърдата певица поздрави нашата маса от вашата маса  с няколко изпълнения,.. Веселба...

                    Засвириха някакъв блус..

- Краси, време е да танцуваме , нали...

Прихванах я през кръста нежно , като на блус..Осетих колко нежна  жена е...Кракът й беше между моите...Тялото й се извиваше в ритъма на музиката,..Неволно стиснах ръката й и погалих гърба.

Тя се притисна към мен като малко детенце търсещо закрила...

Както изисква етикецията , танцувах с някои от жените от '' голямата маса '', трябваше ли и аз да се

поддавам на простотията им...

- А сега е мой ред да ви поканя на следващият танц,.. дами канят...

Ресторантските трикове започнаха да ми харесват, някои от лампите угаснаха,.. Ау, черна светлина,.. има ли такава...гасене и святкане на лампите, известяващи краят на купона...

- Краси  пийнах, а не обичам да шофирам пийнал,.. не обичам сензациите по вестниците '' Директор карал пиян с 1000 промила алкохол..'' Ако искаш остани с мен, ако искаш Тошев да те откара

- Ще остана,.. ще остана каквото и да става.. - прошепна тя

Някой от '' голямата маса '' си затръгваха...

- Краси, сега е момента в тълпата да изчезнеш,.. стая 112 на първия етаж, отключена е,.. след малко идвам и аз,.. да  ги заблудим, теб те няма,.. а аз съм още тук..

                   Качих се в хотелската стая..

Тя седеше на фотьойла крак върху крак,.. като ме видя подскочи уплашено...

- Така ми е неудобно,.. не знам, имам ли право,.. другите..

Заглуших думите й с целувка...

Любихме се,.. отначало плахо, после  все по-уверено и по -уверено...

Сутринта някаква шумотевица на паркинга ме разбуди...

Погледнах я, спяща и щастлива,.. леко усмихната, тя потръпваше с устни...

Одеалото  се бе свлякло надолу и откриваше рамото и едната й гръд,...присегнах се и ги завих..

погледнах лицето й, нежно и спокойно...

Помислих си,.. дали имахме право на това, да се любим напук хорските сплетни..

Тя се размърда, отвори очи и ме дари с онази прекрасна целувка на доволен и щастлив човек.

Отново се потопихме в любовни ласки в огряната  от слънчеви лъчи стая...

След това тайно се срещахме няколко пъти в една вила из лозята..

- Охо, ти използва и си поръчал полувината заведение - извади ме от старите мисли тя - Ами ако напълнея,.. трябва  да си купувам нови дрехи..

Разприказвахме се за хората, за познати, за бившите служители...

- И ето еднин хубав слънчев ден, отново те срещнах - засмя се тя - И ти ли си сам,.. ако имаш нужда ,.. то за мъжете е трудно да си готвят , да чистят,.. ако искаш мога да ти наготвя за цяла седмица., за жените е удоволствие да се мотаят из кухнята

- Краси, мога и сам, справям се, но ти ако желаеш  винаги си добре дошла,.. Можем да се разхождаме из Атина, или на плажа неделен ден,... или...

- Ха, последното '' или '' най- ми хареса -  с широка усмивка каза - Е, малко сме остаряли, но ще се мобилизираме, нали....Еех, господин Директор, пардон Пешо,.. неведоми са пътищата господни

и ме погали по ръката ..И ето, аз отново срещнах теб...

                 Чакахме с нетърпение неделните дни да дойде у нас...да се любим ненаситно,.. да се разхождаме по Монастираки или Акропола,.. да лежим на плажа..Блаженни дни и нощи...

                 Кой ни завидя отново...

                 - Трябва да се прибирам в България,.. мъжът ми нещо не бил добре , а и дъщерята

чака второ бебе в края на месеца...- ми сервира тя една неделя, подсмърчайки и насълзена

Сбогом , приятелю мой,.. сбогом, и да запазим в душите си спомените за истинското

приятелство и истинската любов...

                  И една сутрин  автобусът за България ми я откраде...

/ следва продължение /