И неделният ден понякога е скучен за гурбетчията...
Атинското слънце изведнъж напече, после облачета като за дъжд го закриха,..
и като напече от ново, само стой на сянка и гледай...
Шляех се без цел и посока, както се пее в песента...
Поспирах се пред някоя витрина, не толкова да видя какво се продава, колкото да видя собственото си отражение,.. е добре изглеждам на фона на торсовете- манекени във витрината...
Пред мен някаква госпожа потракваше с токчета, преметнала чанта през рамо,.. чудно, не пуши в движение, значи не е нашенка,.. не се оглежда като ловджия в чужда нива, не е нашенка
Ускорих крачките,.. светофара светна червено и всички пешеходци замръзнаха..
Я, нито се оглежда,.. нито пристъпя от крак на крак като преяло добиче,... не ше да е
нашенка, реших окончателно. Светофарът светна залено за нас, забързах се, изпреварих я...
- Госпожо, Краси,.. не очаквах да ви видя тук,.. какво правиш в Атина ,.. как си...
Краси беше чистачка, разнасяше и пощата по стаите, прибираше кафените ...