И неделният ден понякога е скучен за гурбетчията...
Атинското слънце изведнъж напече, после облачета като за дъжд го закриха,..
и като напече от ново, само стой на сянка и гледай...
Шляех се без цел и посока, както се пее в песента...
Поспирах се пред някоя витрина, не толкова да видя какво се продава, колкото да видя собственото си отражение,.. е добре изглеждам на фона на торсовете- манекени във витрината...
Пред мен някаква госпожа потракваше с токчета, преметнала чанта през рамо,.. чудно, не пуши в движение, значи не е нашенка,.. не се оглежда като ловджия в чужда нива, не е нашенка
Ускорих крачките,.. светофара светна червено и всички пешеходци замръзнаха..
Я, нито се оглежда,.. нито пристъпя от крак на крак като преяло добиче,... не ше да е
нашенка, реших окончателно. Светофарът светна залено за нас, забързах се, изпреварих я...
- Госпожо, Краси,.. не очаквах да ви видя тук,.. какво правиш в Атина ,.. как си...
Краси беше чистачка, разнасяше и пощата по стаите, прибираше кафените чашки,..куриер до
Еконт,.. с една дума пенкилер...Беше тиха, скромна, даже и незабележима сред персонала на банката в която бях директор тогава...Не идваше често по събиранията , жените говореха, че мъжът й бил ревнив и не я пускал на подобни сбирки от съображения за сигурност...
Веднъж празнувахме Ден на банкера ли или нещо по друг повод, както една служителка бе определила подобни събирания '' Да разпуснем малко, и ние сме хора, не сме от картон, въпреки че сме банкови служители,... само от къщи на работа и обратно, ами то умръзва..''
Бяха времената на бума на банките, високи заплати, бонуси, костюми,.. привилегии...
Ухажорки много из колектива, богат избор на жени,готови да преспят няколко пъти в името на увеличена заплата или други подобни...
Тя се поспря , сякаш да се съсредоточи
- Господин Директор,.. каква изненада,.. не очаквах..
- Е, хайде директор, мина отдавна онова време,.. сега просто Петър, Пешо,.. или както дойде,
както намериш за добре... Къде си се запътила така безгрижна и безделна.. - засмях се аз
- Като всички,.. разходка по центъра, по Омония, едно фрапе и обратно при бабата..- усмихна се тя
- О, ето го кафето,... Госпожо каня ви на фрапе, няма да откажите нали...
- А тук не е ли доста скъпо,.. все пак сме на гурбет, трябва да пестим...
- Не се притеснявай,.. дадоха бурбоар, по-висока надница де,...какво да го правя, трябва да му плащам данъци ли..- засмях се отново
Тук беше по-официално, влизаш, посреща те пиколо и те води до масата...
- Мога ли да отида до тоалетната,. и да си измия ръцете, че в този транспорт е ужас...
Поръчах фрапета две парчета торта, портокалов сок...
Спомнох си преди години...
Щяхме да празнуваме нещо извън града в хотел-ресторант....Нещо се забутах из къщи и тръгнах
с моята кола, из уличките срещнах Краси, с червена рокля, подаваща се под черното палто...
- А, госпожо и ти ли си закъсняла,.. хайде качвай се...
- Да, аз се обадих на охраната и те казаха , че вече всички са тръгнали,.. и си казвам, ако е късмет ще ида на купона,.. ако не , една разходка приятно облечена...Няма ли със служебната кола..
- Не , така е по-незабележимо,.. а и знаеш не искам приказки, отива на купон със служебната кола
- Прав сте - и се разсмя сърдечно - То, колежките са като гнездо с оси, все недоволни,.. все търсят вниманието ви,.. и следят за всичко.
Пристигнахме,.. във фоайето гледам кредитния инспектпр Тошо, току що и той пристигнал..
а, ето го спасението от недомлъвки и разни погледи...
- А Тошев, на линия ли сме,.. хайде влизайте с Краси,.. само да се обадя на Управителя и идвам..
Влизам след тях в залата, .. насядали всички и заели възловите места, включително и централното ''директорското'',.. на края свободна маса след купчина палта...
Запазих самообладание,.. отмъщение за нещо или от простотия го правят...
- Приятна вечер, дами и господа, колежки и колеги,.. да поръчваме и да се веселим...- им пожелах
Отправих се към крайната маса, Тошев и Краси ме последваха, сервитьорът донесе според уточненото меню чаши, чинии...
- Шефе - беше се доближил супервайзора - Може ли да си поръчаме и извън менюто нещо по-вече,.. малко ще ни дойде това...
Той беше майстор - манипулатор при такива срещи, все му е малко...
- Разбира се, само музиката е безплатна... - казах през смях
Лошото ми настроение бе отлетяло,..
Като ни видяха седнали тримата, уж колективно а пък изолирани, дойде салонния управител, стар познат,..цъфна след малко и певицата...Стана непредвидена веселба, сложиха още една маса до нашата...Някакъв чичка ме запрегръща с думите '' Аз съм много доволен от тебе, с твоя реален бизнес -план Окръжното земеделие ми даде субсидии и ме включи в две програми...Поръчайте,
аз плащам ''
Едрогърдата певица поздрави нашата маса от вашата маса с няколко изпълнения,.. Веселба...
Засвириха някакъв блус..
- Краси, време е да танцуваме , нали...
Прихванах я през кръста нежно , като на блус..Осетих колко нежна жена е...Кракът й беше между моите...Тялото й се извиваше в ритъма на музиката,..Неволно стиснах ръката й и погалих гърба.
Тя се притисна към мен като малко детенце търсещо закрила...
Както изисква етикецията , танцувах с някои от жените от '' голямата маса '', трябваше ли и аз да се
поддавам на простотията им...
- А сега е мой ред да ви поканя на следващият танц,.. дами канят...
Ресторантските трикове започнаха да ми харесват, някои от лампите угаснаха,.. Ау, черна светлина,.. има ли такава...гасене и святкане на лампите, известяващи краят на купона...
- Краси пийнах, а не обичам да шофирам пийнал,.. не обичам сензациите по вестниците '' Директор карал пиян с 1000 промила алкохол..'' Ако искаш остани с мен, ако искаш Тошев да те откара
- Ще остана,.. ще остана каквото и да става.. - прошепна тя
Някой от '' голямата маса '' си затръгваха...
- Краси, сега е момента в тълпата да изчезнеш,.. стая 112 на първия етаж, отключена е,.. след малко идвам и аз,.. да ги заблудим, теб те няма,.. а аз съм още тук..
Качих се в хотелската стая..
Тя седеше на фотьойла крак върху крак,.. като ме видя подскочи уплашено...
- Така ми е неудобно,.. не знам, имам ли право,.. другите..
Заглуших думите й с целувка...
Любихме се,.. отначало плахо, после все по-уверено и по -уверено...
Сутринта някаква шумотевица на паркинга ме разбуди...
Погледнах я, спяща и щастлива,.. леко усмихната, тя потръпваше с устни...
Одеалото се бе свлякло надолу и откриваше рамото и едната й гръд,...присегнах се и ги завих..
погледнах лицето й, нежно и спокойно...
Помислих си,.. дали имахме право на това, да се любим напук хорските сплетни..
Тя се размърда, отвори очи и ме дари с онази прекрасна целувка на доволен и щастлив човек.
Отново се потопихме в любовни ласки в огряната от слънчеви лъчи стая...
След това тайно се срещахме няколко пъти в една вила из лозята..
- Охо, ти използва и си поръчал полувината заведение - извади ме от старите мисли тя - Ами ако напълнея,.. трябва да си купувам нови дрехи..
Разприказвахме се за хората, за познати, за бившите служители...
- И ето еднин хубав слънчев ден, отново те срещнах - засмя се тя - И ти ли си сам,.. ако имаш нужда ,.. то за мъжете е трудно да си готвят , да чистят,.. ако искаш мога да ти наготвя за цяла седмица., за жените е удоволствие да се мотаят из кухнята
- Краси, мога и сам, справям се, но ти ако желаеш винаги си добре дошла,.. Можем да се разхождаме из Атина, или на плажа неделен ден,... или...
- Ха, последното '' или '' най- ми хареса - с широка усмивка каза - Е, малко сме остаряли, но ще се мобилизираме, нали....Еех, господин Директор, пардон Пешо,.. неведоми са пътищата господни
и ме погали по ръката ..И ето, аз отново срещнах теб...
Чакахме с нетърпение неделните дни да дойде у нас...да се любим ненаситно,.. да се разхождаме по Монастираки или Акропола,.. да лежим на плажа..Блаженни дни и нощи...
Кой ни завидя отново...
- Трябва да се прибирам в България,.. мъжът ми нещо не бил добре , а и дъщерята
чака второ бебе в края на месеца...- ми сервира тя една неделя, подсмърчайки и насълзена
Сбогом , приятелю мой,.. сбогом, и да запазим в душите си спомените за истинското
приятелство и истинската любов...
И една сутрин автобусът за България ми я откраде...
/ следва продължение /
© Petar stoyanov Все права защищены