Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като
светулка съм - сякаш държа фенер и хващам
за ръка града, като мой обичан, пред когото
излъчвам бляскаво сияние...
"ти ще ме погледнеш, но аз - не -
ти мислиш за секс, обличаш се с него, а аз
мисля за любов..."
твоята дума покрива всичко под краката ти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up