5.07.2011 г., 20:05 ч.

Из Дневника 

  Проза » Писма
1279 0 5
Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като
светулка съм - сякаш държа фенер и хващам
за ръка града, като мой обичан, пред когото
излъчвам бляскаво сияние...
"ти ще ме погледнеш, но аз - не -
ти мислиш за секс, обличаш се с него, а аз
мисля за любов..."
твоята дума покрива всичко под краката ти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Предложения
: ??:??