Kогато смяната на сезоните се очаква да донесе слънце, парещо, жарко, горещо, вливащо живот в изтерзаните от зимните бури вени на топлокръвните, а вместо това пясък сух разпръсква вятъра неканен и дъжд пороен засипва бетона... Когато някъде виелица в душата бушува, разкъсваща най-скритите ù места и куршуми от емоции се леят, някой тихо в таен кът се моли престрелката скоро да свърши... защото... защото този някой се бе уморил да усеща, да чувства, да диша... Табу протегна треперещата си ръка към стария, ръждясал скрин със затаен дъх и тихото намерение да отвори клеясалата ключалка. Мисли на носталгия се прокрадваха зад старата дървена врата, а горчилката в гърлото се надигаше подобно на бучка захар, потопена в чаша с току-що отворена кока-кола. „Какво толкова? Само искам да разбера... да разбера какво има в душата, да знам от каква материя е направена, дали от безброй сапунени мехурчета... или от стотици пухкави пера... да я докосна, за да се убедя, че съществува“... винаги само бе слу ...