Наоколо, щото нещо заех позиция на наблюдател и хич, ама хич не участвам в него. Засега неактивно, скоро може да не е и пасивно…
Пак пообиколих докторите. Да се уверят със съжаление, че съм още жив.
Вземаха ми кръв. И се сетих за част от едно стихотворение, писано като ученик:
Вампири бият се –
кой пръв
ще се налочи
с прясна кръв…
Вампирката беше в червен прилепнал клин, очертаващ и неочертаемото…
Което, обаче, не спомогна кръвта да тръгне и трябваше да рови из вените, та да стигне някоя локвичка, оцеляла из тях…
хххх
Имам си правило – по-добре да рекат: „Язък, че тоя си отиде…“, вместо да викат: „Бе, тоя още ли е жив…“
С неизказаното: „Защо?“… ...