Из мислите ми

Sep 9, 2014, 7:52 AM

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

835 0 0

Гората самотна, от суша се дави,
а сърцето ми,празнотата прегръща...
Душата ми тиха, запалена, става на жарави,
океана дълбок,в пустош се превръща.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Из мислите ми

Свързани произведения

Comments

Random works