Из мислите ми

9 sept 2014, 7:52

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

837 0 0

Гората самотна, от суша се дави,
а сърцето ми,празнотата прегръща...
Душата ми тиха, запалена, става на жарави,
океана дълбок,в пустош се превръща.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Из мислите ми

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas